Александър Суворов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 13 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
Ред 35:
== Ранни години ==
=== Произход. Младежки години. 1729 – 1754 г. ===
Суворов е роден на [[24 ноември]]<ref>Всички дати са дадени по [[Приемане на григорианския календар|нов стил]], за да ги превърнете в стар стил, извадете 11 дни.</ref> 1729 г. (според друга версия – 1730 г.) в семейството на военен. Баща му [[Василий Суворов]] e [[генерал-аншеф]] (по руската [[Таблица на ранговете]] в държавното управление) и [[сенатор]], високообразован човек, автор на първия руски военен [[речник]], кръщелник на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. Сведенията за майка му Авдотя (Евдокия) Федосеевна Суворова, по баща Манукова са оскъдни; според някои версии тя произхожда от порусил се [[арменци|арменски]] род<ref>
Според една от версиите, Суворови произхождат от древна [[шведи|шведска]] благородническа фамилия. Един от предците им, ''Сувор'', както твърди самият Суворов в автобиографията си, пристига в Русия през 1622 г. при цар [[Михаил Фьодорович]] и приема руско поданство<ref>[http://militera.lib.ru/bio/bantysh-kamensky/index.html Д. Н. Бантыш-Каменский, Биографии генерал-фельдмаршалов]</ref>.
Ред 53:
През 1761 г. командва отделни отряди (драгунски, [[хусар]]ски, [[казаци|казашки]]), с цел да се прикрие отстъплението на руските войски към [[Бреслау]] и непрестанно да се нападат пруските войски. Под негово ръководство тези отряди нанасят множество поражения на пруската армия в [[Полша]]. При многобройните сблъсъци той се проявява като талантлив и смел партизанин и кавалерист. Участва в боевете при Ландсберг, [[Бирщайн]], село Вейсентин, село Келец, при превземането на Холнау, съдейства на обсадния корпус на [[Пьотър Румянцев|Румянцев-Задунайски]] при превземането на [[Колберг]].
Според някои изследователи, през 1761 г. става [[масон]] в ложата „Des Trois Etoiles“ в [[Санкт Петербург]]. Данните обаче са противоречиви и това не е доказан исторически факт<ref>[http://his.1september.ru/articlef.php?ID=200304304 Вячеслав ЛОПАТИН, Бил ли е генералисимус Суворов масон] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070929102843/http://his.1september.ru/articlef.php?ID=200304304 |date=2007-09-29 }}.</ref>.
== Военна кариера при Екатерина II. 1762 – 1796 г. ==
Ред 85:
Скоро след назначаването си Суворов пристига в манастира Негоещ (сега в [[Румъния]]) и на [[17 май]] получава заповед да проведе разузнаване с бой при крепостта [[Тутракан]]. На [[21 май]], след като успешно отразява [[турци|турската]] атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили и с минимални загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между [[Силистра]] и [[Русе|Русчук]].
Суворов отдава опустелия Тутракан на грабеж<ref>
Вместо обикновен рапорт Суворов изпраща до Румянцев следните стихове<ref>[http://militera.lib.ru/bio/bantysh-kamensky/index.html Бантыш-Каменский Дмитрий Николаевич, Биографии на руските генералисимуси и генерал-фелдмаршали]</ref>:
Ред 177:
На [[3 ноември]] войските на Суворов (около 25 хиляди войника и 86 оръдия) се приближават към Прага (предградие на [[Варшава]] на десния бряг на река Висла) и започват артилерийски обстрел на града и стените му. На следващия ден, към 5 часа сутринта, в седем колони настъпват към полуразрушените от артилерийски огън укрепления, отбранявани от гарнизона и въоръжените градски опълченци (20 – 30 хиляди души и 106 оръдия). Руските колони навлизат в града от различни страни. Сред защитниците на Прага започва паника и към 9 часа сутринта на [[4 ноември]] полските войски капитулират.
В боя от полска страна загиват (по различни данни) между 10 хиляди<ref>[http://syw-cwg.narod.ru/ptm/lbr.html Втората полска война 1794 г. (Въстанието на Тадеуш Косцюшко) // Керсновский „История русской армии“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и 13,5 хиляди души <ref>[http://fershal.narod.ru/Memories/Texts/Suvorov/Times.htm По данни на Бантиш-Каменски]</ref> и малко повече са взети в плен, а от руска страна според официалните данни са загинали 580 войника и са ранени 960.
Руският генерал фон Клуге си припомня за боя в Прага <ref>[http://fershal.narod.ru/Memories/Texts/Bulgarin/Bulgarin_6_3.htm Воспоминания Ф. В. Булгарина, ч.6, гл.3] – Булгарин предава разказа на фон Клуге, подчинен на Суворов при щурма на Прага</ref>:
Ред 187:
Именно събитията в Прага формират образа на Суворов в очите на западноевропейците като жесток военачалник. Но демонстрацията на Суворов има ефект и на [[9 ноември]] на брега на р. [[Висла]] един от градските първенци поднася на Суворов градския ключ, което символизира капитулацията на Варшава. По-късно друг първенец от името на жителите на Варшава подарява на Суворов златна табакера с диаманти и надпис: „Варшава – на своя освободител“. При молбата на крал [[Станислав Понятовски|Станислав]] да освободи един полски офицер, Суворов освобождава като подарък за него 500 пленени офицери, а още преди това по домовете си са пуснати 6 хиляди полски опълченци.
След края на сражението Суворов изпраща на императрица Екатерина II писмо от три думи: ''„Ура! Варшава (е) наша!“'' и получава в отговор: ''„Ура! Фелдмаршал Суворов!“''<ref>
За превземането на Прага Суворов е удостоен с висшето воинско звание [[фелдмаршал]], дарено му е имение със 7 хиляди души, награден е с [[Прусия|пруските]] ордени „Черен орел“, „Червен орел“, както и други награди.
Ред 257:
Според друга версия при умиращия Суворов идва [[граф]] Хвостов, известен като бездарен поет. На сбогуване Суворов му казва: „Митя, ти нали си добър човек, не пиши стихове. А ако не можеш да не пишеш, то, ради Бога, не ги печатай“.
Няколко дни преди смъртта на Суворов го навестява Державин. Той пита поета каква епитафия би написал на гроба му. "Според мен, няма нужда от много думи, достатъчно е да се каже „Тук лежи Суворов“ – отговорил Державин<ref>
Болестта на Суворов прогресира, започва [[гангрена]], и в 2 часа през деня на [[18 май]] Александър Василиевич Суворов умира.
Ред 294:
„''Суворов обядва сутрин, вечеря през деня, спи привечер, през част от нощта пее, а призори се разхожда почти гол или се търкаля в тревата, което по негово мнение е много полезно за здравето му''“<ref>[[херцог]] [[Арман Ришельо]]</ref>
„''Той беше един от най-необикновените хора на века – велик пълководец и велик политик.“<ref>[http://www.ax.od.ua/odessa/history/33/ Истината за Ришельо] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080527023614/http://www.ax.od.ua/odessa/history/33/ |date=2008-05-27 }}, Ланжерон</ref>''„''Генерал Суворов възбуждаше моето любопитство в друго отношение. Със своята отчаяна храброст и ловкост и усърдието, което той предизвикваше във войниците, той умееше да се отличи и изпъкне, въпреки че не е бил богат или от знатен род и нямаше връзки. Той получаваше званията си със сабята си. Където имало опасна задача, труден или изискващ храброст подвиг, началниците изпращали Суворов. Но тъй като още от първите си стъпки по пътя към славата той срещнал съперници – завистливи и силни дотолкова, че можели да му преградят пътя, то той решил да прикрива своите дарования под личните си странности. Неговите подвизи били блестящи, мислите му – дълбоки, действията – бързи. Но в частния си живот, в обществото, в своите движения, обноски и при разговор той бил такъв чудак, дори може да се каже умопобъркан, че честолюбците престанали да се боят от него, виждали в него полезно оръдие за изпълняването на замислите си и не го считали за способен да им навреди и да им попречи да ползват почести, тежест и могъщество''<ref>Посланикът на Франция в Русия граф Л.-Ф. Сегюр</ref>.“
== Награди ==
Ред 387:
* {{икона|ru}} [http://www.svu.ru/index.sema?a=articles&pid=13 Биография и наследството на Суворов на сайта на Суворовското военно училище]
* {{икона|ru}} [http://history.scps.ru/lib/suvorov01.htm '''Суворов А. В.''', Автобиография]
* {{икона|ru}}{{икона|en}} [http://www.suvorovmuseum.spb.ru/ Мемориален музей на Суворов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170914075416/http://suvorovmuseum.spb.ru/ |date=2017-09-14 }}
* {{икона|ru}} [http://history.scps.ru/suvorov/pt00.htm А. Петрушевский. „Генералисимус княз Суворов“]
* {{икона|ru}} [http://history.scps.ru/lib/suvorov00.htm Суворов Александр Василиевич: сборник материали за великия пълководец]
* {{икона|ru}} [http://monar.ru/index.php?map/holop/Suvorov Суворов Александр Василиевич: дореволюционни материали в царската ортография] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080804070358/http://monar.ru/index.php?map%2Fholop%2FSuvorov |date=2008-08-04 }}
* {{икона|en}} [http://www.ganesha.org/hall/suvorov.html Alexander V. Suvorov: Russian Field Marshal, 1729 – 1800] {{Webarchive|url=https://archive.is/20120801155559/http://www.ganesha.org/hall/suvorov.html |date=2012-08-01 }}
* {{икона|en}} [http://www.airpower.maxwell.af.mil/airchronicles/aureview/1986/nov-dec/menning.html Speed, Assessment, and Hitting Power: Suvorov's Art of Victory] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041017035021/http://www.airpower.maxwell.af.mil/airchronicles/aureview/1986/nov-dec/menning.html |date=2004-10-17 }}
* {{икона|en}} [http://www.enlight.ru/camera/222/index_e.html Suvorov military musum in St Petersburg]
* {{икона|ru}} [http://voyage.home.nov.ru/suvorovskoe.htm Кончанское-Суворовское] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050315065905/http://voyage.home.nov.ru/suvorovskoe.htm |date=2005-03-15 }}
* {{икона|en}} [http://napoleonistyka.atspace.com/FIELDMARSHAL_SUVOROV.htm Suvorov – the one man who could have stopped Bonaparte] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070504203036/http://napoleonistyka.atspace.com/FIELDMARSHAL_SUVOROV.htm |date=2007-05-04 }}
* {{икона|en}} [http://www.ganesha.org/hall/suvorov.html Alexander V. Suvorov, greatest military commander of all time] {{Webarchive|url=https://archive.is/20120801155559/http://www.ganesha.org/hall/suvorov.html |date=2012-08-01 }}.
{{избрана статия|1237320|21 октомври 2007}}
| |||