Сакулево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) м форматиране: 17x тире, 7x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
Ред 33:
В 1861 година [[Йохан фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва ''Сакуленио (Sakuljenio)'' като смесено българо-албанско село.<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Сакулево (Sakoulévo) има 250 домакинства с 500 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82 – 83.</ref>
В началото на XX век Сакулево е смесено българо-турско село в Леринска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 в Сакулево има 380 жители българи-[[християни]] и 80 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 336 българи екзархисти.<ref>
Според сръбския географ Боривое Милоевич, преди премахването на османската власт през 1912 г. селото се състои от 52 домакинства, от които 37 къщи на славяни-християни и 15 къщи на турци. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] и съюзническите успехи, турците от Сакулево бягат в Лерин.<ref>Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с.21, 103.</ref>
| |||