Габрово (община Струмица): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 2 интервала, А|АБ, кавички (ползвайки Advisor) |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
Ред 32:
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „[[Свети Илия (Габрово)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрово е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 185 [[българи]] и 35 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186 – 187.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 710 жители, от които 460 българи [[християнство|християни]] и 250 [[турци]].<ref>{{МЕС|159|2_08}}</ref>
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 480 патриаршисти [[гъркомани]]. Там функционира гръцко училище.<ref>
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Габрово живеят 30 турци, а останалите жители на селото са българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm#a2 Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.]</ref>
| |||