Бане Андреев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Rescuing 1 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 16:
Следва в [[Белградски университет|Белградския университет]], следен е от местната полиция заради активността си и през януари 1929 година е затворен и осъден на 15 години затвор по закона „за защита на държавата“. Излежава присъдата си в [[Сремска Митровица]] и [[Лепоглава]] до юли 1941 година, когато с голяма група комунисти успешно [[бягство от затвора в Сремска Митровица|бяга от затвора]]. Между септември 1941 година и май 1942 година е политически секретар на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на ЮКП]], като следва линията на ЦК на БКП<ref>[http://www.znaci.net/00001/151_3.pdf Oslobodilački rat naroda Jugoslavije 1941-1945, prva knjiga, Beograd, 1957, стр. 221]</ref>. Тогава Андреев е арестуван от българската полиция.<ref>Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, p. 14.</ref> В резултат започва фракционистка борба между двата лагера. Вера Ацева и Борко Темелковски са отстранени като „фракционисти“, а [[Цветко Узуновски]] създава временен областен комитет, който с помощта на [[Кузман Йосифовски]] и Темелковски се опитва да вземе надмощие<ref name="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref>. По късно Андреев е освободен, като през пролетта на 1943 година е избран за член на ЦК на новооснованата [[Македонска комунистическа партия|МКП]]. През същата година отново е арестуван от българската полиция в [[Битоля]] и е интерниран в село [[Шияково]], [[Северна България]]. През 1944 година е избран за член и политически комисар на главния щаб на [[Югославски партизани|НОВ]], за делегат на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]], за член на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] и за член на Уставотворното събрание.
На 27 септември 1944 г. в [[България]] пристига делегация на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] в състав Бане Андреев, [[Светозар Вукманович-Темпо]], [[Михайло Апостолски]] и [[Лазар Колишевски]], която провежда разговори с [[Александър Мартулков]], [[Петър Шанданов]], [[Петър Трайков]], [[Туше Делииванов]], [[Кръстьо Гермов]] с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на [[Пиринска Македония]] към страната<ref>Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.</ref>. След формирането на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] Андреев е избран за министър на минното дело на Югославия в периода 3 март 1945 до 2 февруари 1946, отново е министър на минното дело и във второто правителство на Тито в периода 2 февруари 1946 – 1 април 1949 г.<ref>
На Петия конгрес на ЮКП от 1948 година е избран за кандидат член на ЦК на ЮКП, но след [[Разрив между Тито и Сталин|разрива между Тито и Сталин]] е изключен от партията поради просъветските си възгледи. По-късно повторно е приет в СКЮ (името на ЮКП от 1952 година) и работи в Института за икономически изследвания на Сърбия до пенсионирането си. Умира на 5 ноември 1980 година в [[Белград]]<ref>[http://217.16.70.245/?pBroj=1919&stID=55485&pR=3 „Сто годинини од раѓањето на Бане Андреев Ронката одлежал 13,5 години затвор за Македонија“, в. „Утрински весник“, Бр. 1919, 16 октомври 2006 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>.
През 1939 година [[Кочо Рацин]] посвещава стихотворението си „Татунчо“ от стихосбирката „Бели мугри“ на Бане Андреев<ref>Конески, Блаже, „За Кочо Рацин: есеи, беседи, прилози“, „Култура“, Скопие, 1994, стр.80 </ref>.
| |||