Беласишка битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защити „Беласишка битка“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:55, 15 декември 2020 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:55, 15 декември 2020 (UTC))) |
Rescuing 3 sources and tagging 3 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 40:
== Начало на войната през 1014 г. ==
Цар Самуил се подготвя да даде отпор на византийците през 1014 г. Решението да поеме риска за открит сблъсък с мощната византийска армия е продиктувано от обстоятелството, че военните поражения водят не само до разорение на България, но отслабват авторитета на владетеля сред подчинените му местни велможи. Така през 1005 г. управниците на [[Драч]] – ключово пристанище, разположено на [[Адриатическо море]] – го предават на Василий II<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 404 – 405</ref>. Девет години по-късно, непосредствено преди решителния сблъсък с византийците, Самуил събира значителна войска. Според един от историческите извори, ''Продължителя на Георги Монах'', тя възлиза на 360 000 души<ref>[http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu Гръцки извори за българската история, том VI], с. 155 (посетен на 29.1.2008)</ref>. Тези данни са несъмнено преувеличени, а реалната численост на българската войска е поне десет пъти по-малка, при условие че към редовните отряди са били прибавени и местни опълчения от страната<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 131. ''Г. Николов'' изчислява броя на цялата българска войска – основната армия и местните отряди – на максимум 45 000 души.</ref>. За своя отбранителна база българският предводител избира [[Струмица]] – по това време силна крепост, разположена на пътен възел от [[Солун]] и [[Тракия]] към горното поречие на [[Вардар]] на север и Охрид на запад<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 731 – 732, 736</ref>. Планинските проходи и просеките на юг и изток от нея са пресечени със система от землени валове и стени, които подсилват допълнително труднодостъпността на местния релеф и са подсигурени от стражи.<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 179 – 180</ref><ref>Описание на преградата, издигната от Самуил между Беласица и Огражден – [http://logos.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=161 Г. Митрев, ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.'']{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, стр. 76 – 79, в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2 (посетен на 29.1.2008)</ref>
* [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_map.htm '''Карта на Първото българско царство''']<ref>Картата е от изданието ''Runciman'', Steven, A history of the First Bulgarian Empire, (G. Bell & Sons, London 1930), изтеглено от интернет-страницата [http://www.promacedonia.org/en/index.html Books about Macedonia] на 17 ноември 2007 г.</ref> (на английски език, държавните граници са от 900 г.)
Ред 51:
По същото време византийските пристъпи срещу демата при Ключ не спират. Резултатът от тях е обезсърчителен за Василий II<ref name="skylitzes66" />, докато един от пълководците му – стратегът на [[Пловдив|Филипопол]] Никифор Ксифий – не открива обходен път. Ксифий успява да заобиколи българските позиции, без да бъде забелязан, и на 29 юли се явява внезапно с отряда си в тила им. Изненаданите защитници отстъпват. Василий II се възползва от благоприятния момент, за да настъпи и разруши стената.<ref name="skylitzes66" /><ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 734 – 736</ref><ref name="cholpanov55">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55</ref>
* [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-3.pdf '''Карта на битката при Беласица (29.VII.1014)'''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080724111103/http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-3.pdf |date=2008-07-24 }}<ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php сайта] {{Webarchive|url=https://archive.is/20130408051158/http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php |date=2013-04-08 }} на ''Военна академия „Георги Стойков Раковски“'' на 17 ноември 2007 г.</ref>
Според едно предположение, основано на несигурни данни, по време на тези събития цар Самуил е край Струмица. За да предотврати гибелта на стражата в Ключката клисура, той излиза с наличните си сили от крепостта и се сблъсква с победоносните византийци недалеч от мястото на пробива. В завързалата се битка българите търпят ново поражение<ref name="cholpanov55">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55</ref>.<ref>Тази възстановка на събитията се прави по местно народно предание и известие от Продължителя на Георги Монах. Подкрепят я ''В. Златарски'' (История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 736 – 737) и ''Г. Митрев'' ([http://old.uni-plovdiv.bg/logos/GetResource?id=161 Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, стр. 84, в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2, посетен на 29.1.2008).</ref> В резултат на пробива на стената при Ключ и последвалия неуспешен опит за запушването му падат убити мнозина българи, а още повече, по думите на Скилица, попадат в плен<ref>[http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu Гръцки извори за българската история, том VI], с. 284 (посетен на 29.1.2008)</ref>. Цар Самуил е спасен от същата участ, благодарение на храбростта на сина си [[Гаврил Радомир]], който отблъсква напиращите врагове и отвежда баща си в безопасност в крепостта [[Прилеп (град)|Прилеп]] оттатък река Вардар<ref name="skylitzes66" />.
== Непосредствени и дългосрочни последици ==
Ред 86:
* '''Златарски''', Васил, ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, Академично издателство „Марин Дринов“, София 1994, ISBN 954-430-299-9 (същото съчинение, изд. Наука и изкуство, София 1971, в [http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html електронен вид], взето от сайта [http://www.promacedonia.org/index.html „Книги за Македония“] на 29.1.2008)
* '''Павлов''', Пламен, ''Залезът на Първото българско царство (1015 – 1018)'', Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София 1999, ISBN 954-430-630-7
* '''Митрев''', Георги, [http://www.uni-plovdiv.bg/logos/GetResource?id=161 ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.'']{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2, с. 75 – 88 (посетен на 29.1.2008)
* '''Томов''', Тома, ''Ключ 1014 г.'', Издателство на Нов български университет, София 2015, ISBN 978-954-535-883-8
* '''Ćirković''', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država''], изтеглено от [http://www.montenegrina.net/index.html ''Montenegrina digitalna biblioteka crnogorske kulture''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080211095334/http://www.montenegrina.net/index.html |date=2008-02-11 }} на 20 ноември 2007 г.
* '''Holmes''', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm ''Basil II (A.D. 976 – 1025)''], публ. в: [http://www.roman-emperors.org/impindex.htm De Imperatoribus Romanis], An Online Encyclopedia of Roman Emperors, изтеглено на 16 ноември 2007 г.
* '''Vasiliev''', А., [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_INDEX.HTM ''History of the Byzantine empire''], изтеглено на 20 ноември 2007 г.
| |||