Българско тайно революционно братство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: замяна на параметър: знак → лого |
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 48:
г) революцията.<ref>НБКМ, БИА, ф. 284, Опис 3, ae50, л. 1-2. Устав на Българското Тайно Революционно Братство в Турция</ref>}}
Братството издава хектографирания вестник „[[Борба (1898)|Борба]]“ (1898), списван от Наумов, Тенчев, [[Недялко Колушев]] и Гарванов.<ref>
Създаването на Братството кара [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганди]] в Солун да се активизират. Така на 3 юни 1897 г. Христо Ганов е убит от сърбоманина [[Илия Пейчиновски]] в солунското кафене „Коломбо“. Присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ, но е тежко ранен. Съдебното следствие установява, че следите на атентата водят към сръбския консул. Това кара организацията да преосмисли частично идеите. Членовете на организацията постепенно започват да осъзнават и необходимостта от въоръжена борба. Дейността на Братството среща противодействие и от страна на [[ВМОРО|Вътрешната организация]] и донякъде от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] в София. Започват вътрешни междуособици и опити за взаимни покушения с ранени, макар че никой не е убит. В спомените си [[Георги Баждаров]] пише по повод на пререканията между двете организации:
Ред 58:
== Вливане във ВМОРО ==
След като [[Борис Сарафов]] става председател на Върховния комитет през 1899 г. той предлага на Братството преговори и посредничество. Това кара Гарванов да замине през 1900 г. за разговори в [[София]]. Сарафов, който открито симпатизира на Вътрешната организация, го съветва да се помирят и обединят. Гарванов получава такъв съвет и от министър-председателя [[Рачо Петров]]. Остава недоволен и отива в Цариград на среща с [[Екзарх Йосиф]]. Екзархът също не одобрява революционните действия на ВМОРО, но отказва да се бори срещу тях, като се мотивира, че на нейна страна са както князът, така и правителството. След тези разговори Ив. Гарванов се връща в Солун и запознава Братството с положението. След обсъждане надделяват гласовете за помирение и разбирателство. Тогава решават да изчакат помирителен пратеник от Сарафов, както е било обещано на Гарванов. И наистина през септември 1900 г. в Солун пристига офицерът от ВМОК [[Иван Камбуров (офицер)|Иван Камбуров]] (Йоцов<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 48</ref>) от [[Елена]]. След преговори с двата враждуващи лагера се постига споразумение, като с протокол, подписан от [[Христо Татарчев]] и от Гарванов, приподписан и от Камбуров „Революционно братство“ прекратява съществуването си. Наскоро след това, в присъствието на [[Пере Тошев]], членовете на Братството са приети под клетва в редовете на ВМОРО. Те оказват впоследствие значително влияние на вътрешната организация и стават ядрото на дясното крило на ВМОРО. Гарванов, който е избран за председател, инициира организирането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.<ref>Караманджуков, Христо. „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“ (Изд. на Отечествения Фронт, София, 1986)</ref><ref>
[[Христо Караманджуков]] пише в своята оценка за дейността на братствата:
| |||