Българско тайно революционно братство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
м →‎top: замяна на параметър: знак → лого
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 48:
г) революцията.<ref>НБКМ, БИА, ф. 284, Опис 3, ae50, л. 1-2. Устав на Българското Тайно Революционно Братство в Турция</ref>}}
 
Братството издава хектографирания вестник „[[Борба (1898)|Борба]]“ (1898), списван от Наумов, Тенчев, [[Недялко Колушев]] и Гарванов.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf{{Citation |title=Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 155] |url=http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf |access-date=2013-07-25 |archivedate=2015-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150626123759/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf }}</ref>
 
Създаването на Братството кара [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганди]] в Солун да се активизират. Така на 3 юни 1897 г. Христо Ганов е убит от сърбоманина [[Илия Пейчиновски]] в солунското кафене „Коломбо“. Присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ, но е тежко ранен. Съдебното следствие установява, че следите на атентата водят към сръбския консул. Това кара организацията да преосмисли частично идеите. Членовете на организацията постепенно започват да осъзнават и необходимостта от въоръжена борба. Дейността на Братството среща противодействие и от страна на [[ВМОРО|Вътрешната организация]] и донякъде от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] в София. Започват вътрешни междуособици и опити за взаимни покушения с ранени, макар че никой не е убит. В спомените си [[Георги Баждаров]] пише по повод на пререканията между двете организации:
Ред 58:
 
== Вливане във ВМОРО ==
След като [[Борис Сарафов]] става председател на Върховния комитет през 1899 г. той предлага на Братството преговори и посредничество. Това кара Гарванов да замине през 1900 г. за разговори в [[София]]. Сарафов, който открито симпатизира на Вътрешната организация, го съветва да се помирят и обединят. Гарванов получава такъв съвет и от министър-председателя [[Рачо Петров]]. Остава недоволен и отива в Цариград на среща с [[Екзарх Йосиф]]. Екзархът също не одобрява революционните действия на ВМОРО, но отказва да се бори срещу тях, като се мотивира, че на нейна страна са както князът, така и правителството. След тези разговори Ив. Гарванов се връща в Солун и запознава Братството с положението. След обсъждане надделяват гласовете за помирение и разбирателство. Тогава решават да изчакат помирителен пратеник от Сарафов, както е било обещано на Гарванов. И наистина през септември 1900 г. в Солун пристига офицерът от ВМОК [[Иван Камбуров (офицер)|Иван Камбуров]] (Йоцов<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 48</ref>) от [[Елена]]. След преговори с двата враждуващи лагера се постига споразумение, като с протокол, подписан от [[Христо Татарчев]] и от Гарванов, приподписан и от Камбуров „Революционно братство“ прекратява съществуването си. Наскоро след това, в присъствието на [[Пере Тошев]], членовете на Братството са приети под клетва в редовете на ВМОРО. Те оказват впоследствие значително влияние на вътрешната организация и стават ядрото на дясното крило на ВМОРО. Гарванов, който е избран за председател, инициира организирането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.<ref>Караманджуков, Христо. „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“ (Изд. на Отечествения Фронт, София, 1986)</ref><ref>[{{Citation |title=Биография на Иван Гарванов от сайта на ВМРО-БНД |url=http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=29 Биография|access-date=2010-08-18 на|archivedate=2011-08-24 Иван|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110824050625/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=29 Гарванов от сайта на ВМРО-БНД]}}</ref>
 
[[Христо Караманджуков]] пише в своята оценка за дейността на братствата: