Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия: Разлика между версии

Правилата за именуване на [[органични съединения|органични]] и [[неорганични съединения]] се съдържат в две публикации, познати като „Синя книга“<ref>{{икона|en}} ''Nomenclature of Organic Chemistry'', Oxford:Pergamon Press, 1979; ''A Guide to IUPAC Nomenclature of Organic Compounds, Recommendations 1993'', Oxford:Blackwell Scientific Publications, 1993. (ISBN 3-540-41138-0)</ref> и „Червена книга“.<ref>{{икона|en}} ''Nomenclature of Inorganic Chemistry, Recommendations 1990'', Oxford:Blackwell Scientific Publications. (1990) (ISBN 0-85404-487-6, 2nd ed)</ref> Трета публикация, известна като „[[Количества, единици и символи във физическата химия|Зелена книга]]“,<ref>{{икона|en}} ''Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry (2nd Edn.)'', Oxford:Blackwell Scientific Publications. (1993)</ref> описва препоръките за използване на [[символ]]и за [[физическо количество|физически количества]] (в сдружение с [[Международен съюз за чиста и приложна физика|IUPAP]]), а четвърта, „Златна книга“<ref>{{икона|en}} ''Compendium of Chemical Terminology, IUPAC Recommendations (2nd Edn.)'', Oxford:Blackwell Scientific Publications. (1997)</ref> съдържа дефиниции на голям брой технически термини, използвани в химията. Подобни предписания съществуват и за [[биохимия]]та <ref>{{икона|en}} ''Biochemical Nomenclature and Related Documents'', London:Portland Press, 1992.</ref> и макромолекулярната химия.<ref>{{икона|en}} ''Compendium of Macromolecular Nomenclature'', Oxford:Blackwell Scientific Publications, 1991.</ref> Тези книги се допълват от по-кратки препоръки за специални условия, които се публикуват периодично в [[научно списание|списанието]] ''[[Pure and Applied Chemistry]]''.

Още преди химията да бъде утвърдена като наука, дейността на алхимиците и развитието на занаятите са довели до създаване на голям брой наименованиязанаименования за описание на редица химични съединения. Тези наименования обаче дават малко информация за състава на съединенията. ВНоменклатурната система е създадена в началния период на утвърждаването на химичната наука, номенклатурна система е създадена от Луи-Бернар Гитон де Морво през 1782 г. Той обосновава основната цел на тази номенклатура като създаване на „общ метод за наименуване, който да подпомогне ума и да облекчи паметта“.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=G. Connery|first=Neil|last2=Damhus|first2=Ture|last3=M. Hartshorn|first3=Richard|last4=T. Hutton|first4=Alan|title=Номенклатура по неорганична химия. Препоръки на IUPAC 2005|year=2009|publisher=Академично издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-330-5|pages=2- – 4}}</ref> Системата е разширена в сътрудничество с [[Лавоазие]], Бертолет[[Клод Луи Бертоле]] и де[[Антоан дьо Фуркруа]] и е попуяризиранапопуляризирана от Лавоазие. По-късно [[Берцелиус]] подкрепя идеите на Лавоазие и адаптира номенклатратаноменклатурата за германските езици, разширява я и добавя много нови термини.<ref name=":0" /> Тази номенклатура е създадена преди атомната теория на [[Джон Далтон]] и е основана на идеята, че елементите образуват съединения с кислорода, а оксидите могат да реагират един с друг, като образуват соли. Названията, съставени от две думи, до известна степен наподобяват бинарната система, въведена от [[Карл Линей]] за растителни и животински видове.<ref name=":0" />

Когато атомната теория се е развила достатъчно, за да могат записвани специфични формули за различнитразличните оксиди и другите бинарни съединения, и наименованията, отразявалиотразяващи повече или по-малко точно състава им, стават общоприети, но не са били приети наименования, посочващи състава на оксосолите. До края на 19 век броят на неорганичните съединения нараства значително, но основната част на номенкланклатуратаноменклатурата не претърпява големи изменения. При необходимост, номенклатурата се е развивала по-скоро чрез разширяване, отколкото чрез систематизация.<ref name=":0" />

Когато [[Арениус]] открива съществуването на йоните, се налага и тяхното наименуване, но е било прието, че не е необходимо създаването на нова номенклатура за солите. Катионите били назовавани чрез името на съответния метал, а анионите – чрез модифицирано название на неметалната част.

Заедно с координционнатакоординационната теория, [[Алфред Вернер]] предлага и номенклатура за координационните съединения, която възпроизвежда състава им, а в някои случаи и за структурата им. Системата на Вернер за координационните съединения е изцяло адиативна, тъй като названията на лигандите са следвани от името на централния атом.<ref name=":0" /> тази номенклатура използва също дексрипторидескриптори и локанти. Адиативната номенклатурна системадавасистема дава възможност за разширяване и адаптиране към нови сйединениясъединения и е приложима в други области на химията.