Височен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) |
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 31:
=== В Османската империя ===
Селото е споменато в османски регистър на соколари и ястребари от 1480 година.<ref name="Иванов10"/>
В края на XIX век Височен е предимно българско село в Драмска кааза на Османската империя. Гробищната църква „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Височен)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“ е от 1815 година.<ref name="Τα Νέα της Πετρούσας">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://petrousa.blogspot.com/2014/09/33.html | заглавие = Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας | достъп_дата = 14 ноември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τα Νέα της Πετρούσας | цитат = | език = }}</ref> В селото работи гръцко училище към църквата „[[Свети Георги (Височен)|Свети Георги]]“, в което в 1888 - 1889 година преподава Димитриос П. Йоанидис, а в 1890 - 1891 - Н. Астериадис.<ref name="македонска борба">
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 46:
=== В Гърция ===
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от 1913 година остава в пределите на Гърция. Към 1918 година според бъларският лингвист Йордан Н. Иванов в селото има 300 семейства, от които 130 патриаршистки, 120 екзархистки и 50 турски. Екзархистите се изселват отчасти в 1913, а по-късно в 1919, 1925 и 1927 година.<ref name="Иванов10"/> В 1927 година името му е сменено на Ксиропотамос. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 324 жители общо.<ref>
След изтеглянето на българските войски от Драмско в 1944 година част от българите гъркомани се изселват в България. Най-много височани живеят в [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и района, както и в [[Пловдив]], [[Пазарджик]] и [[Хасково]].<ref name="Иванов11">Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 11.</ref>
| |||