Влюбеният Шекспир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 57:
[[Кристофър Марлоу]] се появява във филма като главния драматург, който героите във филма считат за най-великия английски драматург за времето си – това е вярно, но също така хумористично, тъй като всички в публиката на филма знаят какво ще стане в крайна сметка с Шекспир. Марлоу дава на Шекспир сюжет за следващата му пиеса, „Ромео и Етел, пиратската дъщеря“<ref>Ebert, Roger (December 25, 1998). ''Shakespeare in Love''. Chicago Sun-Times</ref> („Ромео е италианец...все се влюбва и разлюбва … докато среща … Етел. Дъщерята на неговия враг! Най-добрият му приятел е убит в дуел от брата на Етел или нещо такова. Неговото име е Меркуцио.“) Marlowe's ''[[Трагичната история на Доктор Фауст|Доктор Фауст]]'' се цитира често: Това ли е лицето, което вдигна хиляда кораба/ И изгори губещите се във висините кули на Илиум?"
Споменава се също последната недовършена пиеса на Марлоу ''[[Клането в Париж]]'' в сцена, в която Марлоу ([[Рупърт Еверет]]) иска плащане за последния акт на пиеса от [[Ричард Бърбидж]] (Мартин Клунс). Бърбидж обещава да плати на следващия ден и затова Марлоу отказва да се раздели със страниците и заминава за Дептфорд, където е убит<ref>{{Cite web |author=Greenwich 2000 |url=http://wwp.greenwich2000.com/info/local/deptford.htm |title=Greenwich England: Deptford |publisher=Wwp.greenwich2000.com |date=5 януари 2010 |accessdate=5 юли 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140219101752/http://wwp.greenwich2000.com/info/local/deptford.htm |date=2014-02-19 }}</ref>. Единствения оцелял текст на ''Клането в Париж'' е недатирано кварто, което е твърде кратко, за да представлява цялата оригинална пиеса и по всяка вероятност е реконструкция по памет от актьорите, които изиграват творбата.<ref>{{cite book|last=Probes|first=Christine McCall|title=Placing the plays of Christopher Marlowe: Fresh Cultural Contexts|editor=Deats, Sara Munson; Logan, Robert A.|publisher=Ashgate|location=Aldershot, England|date=2008|pages=149|chapter=Senses, signs, symbols and theological allusion in Marlowe's ''The Massacre at Paris''|isbn=0754662047}}</ref>.
Детето, което си играе с мишки ([[Джон Уебстър]]), е един от водещите драматурзи в Англия по времето на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I (якобианската ера)]]. Неговите пиеси (''[[Херцогинята на Малфи]]'', ''[[Белият дявол]]'') са известни с кръвопролитията си, поради което той казва, че се наслаждава на ''[[Тит Андроник]]'' и затова казва за ''Ромео и Жулиета'', когато е запитан от кралицата „Хареса ми, когато тя се намушка.“
| |||