Въоръжени сили на Руската федерация: Разлика между версии

Руско-грузинската война през есента на [[2008]] идва в резултат на усложнена международна обстановка (най-вече изключително спорната независимост на [[Косово]]) и дълбоки противоречия в политиката на [[Русия]] и [[Грузия]] относно самопровъзгласилите се държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]. Двете отцепнически републики се намират на територията на по-малката страна. Месеци преди началото на конфликта руската армия провежда учения в [[Кавказ]], а Грузия се превъоръжава и купува военно оборудване от [[Украйна]], [[Чехия]] и други страни. Русия е твърдо против приемането на Грузия и Украйна в [[НАТО]], защото според нея това е сериозна стратегическа заплаха за интересите ?. Още преди войната Абхазия и Южна Осетия са извън контрола на [[Тбилиси]], и развиват усилена търговия с руски компании. Напрежението в региона достига своя връх в началото на август, когато започват престрелки между грузински военни части от една страна, и осетински и абхазки от друга, а двете републики обявяват официално независимост. На 5 август грузинският президент [[Михаил Саакашвили]] в телевизионно обръщение обявява, че ще върне Абхазия и Южна Осетия под грузински контрол чрез сила. В деня на откриването на [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпийските игри в Пекин]] Грузия започва офанзива срещу републиките, нарушавайки специалното споразумение за ненападение на автономните региони, подписано с Русия през [[1992]]. След няколкочасов артилерийски обстрел, грузинската армия настъпва и бързо завзема тези територии. В резултат на артилерийския обстрел от страна на [[Грузия]] са убити няколко руски военни, служещи в мироопазваща войска. Още същия ден руската армия отвръща на агресията на страната на Абхазия и Южна Осетия, а на следващия вече настъпва директно в грузинска територия. Тежко въоръжената [[58-а армия (Русия)|58-а армия]] води активни сражения с грузинските военни части, и напълно унищожава две вражески бригади. Руските ВВС нанасят интензивни въздушни удари по военни обекти и пристанища в Грузия, но част от тях са неточни и предизвикват цивилни жертви. Руският Черноморски флот потапя почти всички грузински кораби и прави морска блокада. В хода на бойните действия Русия губи 48 военнослужещи,<ref>[{{Citation |title=IHT.com |url=http://www.iht.com/articles/ap/2008/12/24/europe/EU-Russia-Georgia-War.php |access-date=2009-02-09 |archivedate=2009-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090209235956/http://www.iht.com/articles/ap/2008/12/24/europe/EU-Russia-Georgia-War.php IHT.com]}}</ref> а Грузия – между 144<ref>[http://www.mod.gov.ge/2008/list/sia-E.html Списък с убити и изчезнали войници, МО на Грузия]</ref> и 3144<ref>[http://www.lenta.ru/news/2008/09/15/victims/ Лента.ру]</ref> души. Преди войната [[Грузия]] активно купува западна екипировка и техника. В период от 5 години грузинската армия е обучавана от [[НАТО|Западни]] военни специалисти. В първите сблъсъци грузинците са прегазени от добре обучената и опитна [[58-а армия (Русия)|58-а армия]]. В резултат на това, грузинската армия бързо губи решителността си и в следващите сблъсъци тя бяга панически, изоставяйки всякаква бойна техника и екипировка. Руската армия пленява различни видове оборудване, сред които чешки артилерийски и радарни установки, американски джипове [[Хъмви]] със сложна комуникационна апаратура, танкове [[Т-72]], модернизирани от Грузия със западни технологии, и други.

Руската федерация притежава най-големият ядрен арсенал в света, включващ 6681 стратегически ядрени оръжия в пълна бойна готовност, и още по-голям брой тактически такива.<ref name="Bloomfield">[http://www.telegraph.co.uk/news/main.jhtml?xml=/news/2007/06/04/wputin204.xml Russia's nuclear capabilities], Ейдриън Бломфийлд, ''[[Дейли Телеграф|Телеграф]]'', 5 юни 2007</ref><ref>[http://www.nti.org/e_research/profiles/Russia/index.html] NTI.org]</ref> Ракетните войски разполагат с близо 500 ракети, които могат да пренасят до 1800 бойни глави, флота – с 12 подводници с 609 бойни глави и военновъздушните сили – с близо 240 бомбардировача, способни да пренасят до 900 крилати ракети.<ref name="Bloomfield"/> Най-далекобойната руска ракета е [[Р-36]], с обсег до 15 200 км, което позволява нанасяне на ядрен удар по всяка точка на планетата. Р-36 е и една от най-бързите балистични ракети в света със своята скорост от 8 км/сек. Русия е член на [[ДНЯО|Договора за неразпространение на ядрените оръжия]], и се сдобива с ядрено оръжие още през [[1949]] година. Страната активно разработва и произвежда нови типове ядрени бойни глави. Въпреки това руснаците отказват да намалят броя на малките тактически бойни глави и бомби, и официално заявяват, че биха ги използвали на бойното поле в случай на агресия срещу приятелска страна ([[Армения]], [[Беларус]], [[Сърбия]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Таджикистан]]).<ref>[http://ifri.org/files/Securite_defense/prolif_paper_Trenin.pdf Russia's Nuclear Policy in the 21st Century Environment] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080227231134/http://ifri.org/files/Securite_defense/prolif_paper_Trenin.pdf |date=2008-02-27 }} – анализ на Дмитри Тренин, IFRI Proliferation Papers n°13, 2005</ref> Вероятно Москва е предала знания за производство на тактическо ядрено оръжие на [[Северна Корея]].<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/main.jhtml?xml=/news/2006/07/09/wkorea09.xml&sSheet=/news/2006/07/09/ixnews.html Russia secretly offered North Korea nuclear technology] – Майкъл Хърст, специален кореспондент на Телеграф в Пхенян, [[7 септември]] [[2006]].</ref>

* [http://www.rfforces.net/ Руски военен форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051124053243/http://rfforces.net/ |date=2005-11-24 }}