Геро Кьолнски: Разлика между версии

Rescuing 0 sources and tagging 6 as dead.) #IABot (v2.0.8
м (overlinking)
(Rescuing 0 sources and tagging 6 as dead.) #IABot (v2.0.8)
Геро е син на маркграф [[Христиан (Зеримунт)|Христиан]] в Гау Зеримунт и на Хита, сестра на [[Геро I (Саксонска източна марка)|Геро I Велики]] (маркграф на [[Саксонска източна марка|Саксонската източна марка]]). Брат е на [[Титмар I (Майсен)|Титмар I]] ([[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]) и вероятно на [[Ходо I (Лужица)|Ходо (Одо) I]] (маркграф на Марка [[Лужица]]).
 
Преди 969 г. той подарявя картинния ръкопис ''Gero-Codex''. През 969 г., след смъртта на архиепископ Фолкмар (18 юли 969), Геро е избран за [[архиепископ]] на Кьолн, което първо не е признато от [[император]] [[Ото I]], спoред [[Титмар Мерзебургски]].<ref>Otto I. (RI II) n. 506a 969 dez. 25 Papiae [http://regesten.regesta-imperii.de/index.php?uri=0969-12-25_1_0_2_1_1_871_506a Regest auf ri-online]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Императорът го признава избора през 970 г.<ref>Otto I. (RI II) n. 515a 970 märz 27 Ravennae [http://regesten.regesta-imperii.de/index.php?uri=0970-03-27_1_0_2_1_1_881_515a Regest auf ri-online]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
 
Императорът Ото I го изпраща през 971 г. на важна мисия като ръководител на делегация в [[Константинопол]] и той довежда в [[Рим]] принцеса [[Теофано Склирина|Теофано]] като годеница за наследника на трона [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото]] (по-късният император Ото II).<ref>Otto I. (RI II) n. 533a [http://regesten.regesta-imperii.de/index.php?uri=0971-00-00_1_0_2_1_1_914_533a Regest auf ri-online]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> <ref>Otto I. (RI II) n. 536b 972 apr. 14 Romae [http://regesten.regesta-imperii.de/index.php?uri=0972-04-14_1_0_2_1_1_920_536b Regest auf ri-online]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Геро донася в Кьолн и реликвите на Свети [[Пантелеймон (светия)|Пантелеймон]], които се намират оттогава в църквата Св. Панталеон. През септември 972 г. той участва в синода в [[Ингелхайм]] и ръководи заедно с архиепископа на [[Магдебург]] през 973 г. погренбението на Ото I в Магдебург.<ref>Otto II. (RI II) n. 606a 973 Juni 3 oder 4, Magdeburg [http://regesten.regesta-imperii.de/index.php?uri=0973-06-03_1_0_2_2_0_110_606a Regest auf ri-Online]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
[[Файл:Gerokreuz full 20050903.jpg|мини|ляво|„Кръст на Геро“ в [[Кьолнска катедрала|Кьолнската катедрала]]]]
През 975 г. той присъства на имперско събрание.<ref>Otto II. (RI II) n. 685a 975 Juni 3 (?), Weimar. [http://regesten.regesta-imperii.de/index.php?uri=0975-06-03_1_0_2_2_0_212_685a Regest auf ri-Online]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
 
През 970 г. Геро подарява заедно с брат си, маркграф [[Титмар I (Майсен)|Титмар I]] от Майсен, манастира [[Танкмарсфелде]]. През 973 г. той основава [[абатство]]то [[Гладбах]]. След 971 г. той подарява на [[Кьолнска катедрала|катедралата в Кьолн]] прочутия 2,88 m. „Кръст на Геро“.
66 539

редакции