Голямо червено петно: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- до този момент + дотогава ); козметични промени |
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 13:
Първото наблюдение на петното често се приписва на [[Робърт Хук]], който описва петно на Юпитер през май 1664 г.<ref name="Falorni871">{{cite book |author= Falorni M. |title=The discovery of the Great Red Spot of Jupiter|publisher=Journal of the British Astronomical Association |year=1987 |volume=97 |url=http://adsbit.harvard.edu//full/1987JBAA...97..215F/0000215.000.html |pages=215 – 219}}</ref> Обаче, вероятно е петното, открито от него, да е било в друга част на планетата (северната, а не южната). Далеч по-убедително е описанието на [[Джовани Касини]] относно „постоянно петно“, което той излага през 1665 г. С колебания във видимостта, петното на Касини е наблюдавано от 1665 до 1713 г. Въпреки това, 118-годишната празнина между наблюденията прави идентичността на двете петна неубедителна, а по-късата история и по-бавното движение на старото петно, в сравнение със съвременното, правят отъждествяването им дори слабо вероятно.
Малка мистерия обвива петното, изобразено върху платно от 1711 г. на [[Донато Крети]], изложено във [[Ватикан]]а.<ref>{{cite web|author=Staff
Към началото на 2004 г. Голямото червено петно достига приблизително половината от надлъжния си размер, който има преди век. С настоящата скорост на смаляване, то ще стане кръгло към 2040 г. Не е ясно колко дълго ще просъществува петното или дали промяната е резултат от нормални колебания.<ref>{{cite journal|last=Beatty |first=J. Kelly|title=Jupiter's Shrinking Red Spot|journal=Sky and Telescope |year=2002|volume=103 |issue=4 |pages=24|url=http://www.saburchill.com/HOS/astronomy/034.html|accessdate=21 юни 2007}}</ref>
По-малко петно се образува близо до голямото през март 2000 г. чрез сливане на три бели овала.<ref>{{cite journal |last1=Sanchez-Lavega |first1=A. |display-authors=etal |title=The Merger of Two Giant Anticyclones in the Atmosphere of Jupiter |journal=Icarus |date=February 2001 |volume=149 |issue=2 |pages=491 – 495 |bibcode=2001Icar..149..491S |doi=10.1006/icar.2000.6548}}</ref><ref>Sanchez-Lavega, A.; Orton, G.S.; Morales R.; et al. (2001). „The Merger of Two Giant Anticyclones in the Atmosphere of Jupiter“. ''Icarus''. '''149''' (2): 491 – 495. bibcode 2001Icar..149..491S. doi 10.1006/icar.2000.6548</ref> Астрономите го наричат Малкото червено петно. Към 2006 г. наблюденията сочат, че двете петна се доближават едно към друго.<ref>{{cite web |last=Phillips |first=Tony |url=https://science.nasa.gov/headlines/y2006/05jun_redperil.htm |title=Huge Storms Converge |publisher=Science@NASA |accessdate=8 януари 2007 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070202190145/https://science.nasa.gov/headlines/y2006/05jun_redperil.htm |date=2007-02-02 }}</ref>
=== Изследване ===
| |||