Гръцка въоръжена пропаганда в Македония: Разлика между версии

Rescuing 4 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8
м (Премахнати редакции на Mollovi (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
(Rescuing 4 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8)
Още през 1900 година за [[Костурска епархия|костурски]] митрополит е назначен [[Герман Каравангелис]] лично от гръцкия посланик [[Николаос Маврокордатос (дипломат)|Николаос Маврокордатос]]. Каравангелис, с помощта на [[Гръцко консулство в Битоля|битолския консул]] [[Стаматиос Пезас]], изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата [[Коте Христов]], като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са [[Геле Търсиянски]], [[Георги Сидер]] и [[Вангел Георгиев]]<ref name="Gounaris" />. Последният организира първата гъркоманска чета заедно с андарта [[Георгиос Перакис]] и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Писодер]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и в някои български гъркомански села като [[Желево]].
 
През 1902 година [[Йон Драгумис]] се включва в дипломатическите среди и е изпратен в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. С откровено антибългарска риторика той насърчава гърците към етническо прочистване на българите. Създава тайната организация „Амина“ (Защита) заедно с [[Филипос Капетанопулос]], [[Теодорос Модис]], [[Христос Думас]] и други<ref>[http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/570784{{Citation |title=Η Οργάνωσις του Ελληνισμού εις την Περιοχήν Πελαγονίας ] |url=http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/570784 |access-date=2011-01-31 |archivedate=2013-05-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130522103823/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/570784 }}</ref>, в статута на която влиза идеята за четническо движение. Скоро такива организации се появяват в [[Гевгели]], [[Енидже Вардар]], [[Негуш]] и [[Солун]]<ref name="Gounaris" />. Заедно с [[Павлос Мелас]] през 1904 година започват да набират пари за оръжие, като подпомагат и дейността на Герман Каравангелис<ref>[http://macedonia-science.org/news.php?extend.364 Трайкова, Весела, „НАЧЕНКИ НА АНДАРСКОТО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ ­ КАРАВАНГЕЛИС, ЙОН ДРАГУМИС И ДЕСЕТИНАТА КРИТЯНИ“, списание „Македонски преглед“, Година XXIV, 2001, кн. 1, 45 – 60 с]</ref>.
 
Впоследствие в Атина се създава [[Македонски комитет (Атина)|македонски комитет]] под ръководството на журналиста [[Димитрис Калопотакис]], който пише „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“. Започват доставки на оръжие от вътрешността на Гърция, а през 1903 година пристигат и първите гръцки войводи, доброволци от [[Крит]] и [[Мани (област)|Мани]]. Герман Каравангелис, придружен от чета от гърци, албанци, турци, критяни и гъркомани, наброяваща около 50 души, обикаля Костурско и [[Лерин]]ско като продължава да развива пропагандата.
 
[[Файл:Proklamatsia na Elinomakedonskia komitet.jpg|мини|„[[Прокламация на Елиномакедонски комитет от Атина. За нашите брате македонци]]“, написана на български с гръцки букви]]
През февруари 1904 година гръцкото правителство изпраща разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Това са [[Александрос Кондулис]], [[Георгиос Колокотронис]], [[Анастасиос Папулас]] и Павлос Мелас. Тяхната задача е да направят разузнавателна обиколка в югозападна Македония, на базата на която да започне изграждането на гръцките въоръжени комитети. Същата задача в останалите дялове на Македония получава гръцкият посланик в Цариград [[Георгиос Цорбазоглу]]. През пролетта на същата година гръцкото външно министерство започва реорганизация на консулствата си в Македония с цел подпомагане на бъдещите военни действия.<ref name="Gounaris" /> Към македонския комитет на Калапотакис се учредява и върховен съвет, а в гръцката столица се основават и други дружества в подкрепа на андартската акция в Македония. Гръцките консулства пряко започват да участват и да организират гръцките комитет и чети в областта. [[Ламброс Коромилас]] става консул в Солун с нови проекти за осъществяването на гръцките стремежи.<ref name="Gounaris" /> През септември 1904 година е заловено писмо на Павлос Мелас до битолския консул [[Димитриос Калергис]], след което избухва дипломатически скандал между Османската империя и Гърция и консулът е отстранен.<ref>[http://www.bulgarmak.org/melas.htm{{Citation |title=Τα γεγονΟτα σΥμφωνα με τις επιστολΕς του Παυλου ΜελΑ взето от сайта www.bulgarmak.org] |url=http://www.bulgarmak.org/melas.htm |access-date=2011-01-31 |archivedate=2010-04-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100415003130/http://www.bulgarmak.org/melas.htm }}</ref>
 
=== Създаване на андартското движение в Македония ===
Скоро след Рувас в Македония навлиза с 40 членна чета и капитан Вардас (критянина поручик [[Георгиос Цондос]]). Обикаля главно областта [[Костенария]] и южните костурски райони. Избива местните български първенци в [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]] и [[Видолуща]], а на 4 декември в [[Осничени]] убива и районния войвода [[Костандо Живков]]. Вардас става върховен началник на всички чети в Битолския вилает.
 
В Солунския вилает главният консул Ламброс Коромилас привлича гръцките офицери [[Георгиос Какулидис]], [[Михаил Мораитис]], [[Константинос Мазаракис]], [[Атанасиос Ексадактилос]], Спирос Спиромилиос, [[Димитриос Какавос]] и [[Йоанис Аврасоглу]]<ref name="Gounaris" />, които заедно с товари оръжие пристигат по море от Гърция. Прави неуспешен опит да привлече на своя страна и [[Апостол Петков]], който впоследствие ще се превърне в техен основен противник. Още в първите дни на септември [[Лука Иванов]] разбива една гръцка чета. На 26 ноември [[Караташо]] разбива четата на капитан Епаминондас между селата [[Саракиново]] и [[Долно Родиво|Родиво]]. Въпреки българските успехи, гръцките четнически акции се засилват. През октомври 1904 година [[Гоно Йотов]] повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]). По същото време [[Константинос Буковалас]] и [[Йоанис Дафотис]] повеждат чета в района<ref>[http://users.sch.gr/theoarvani/alexandreia/istoria/GIANNENA.pdf ΤΟ ΡΟΥΜΛΟΥΚΙ – ΙΣΤΟΡΙΑ – ΛΑΟΓΡΑΦΙΑ – ΣΥΜΜΕΤΟΧΗ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. По същото време се поставя началото на гръцката въоръжена пропаганда и в Източна Македония<ref name="Gounaris" />.
 
== 1905 ==
==== Костурско ====
[[Файл:Georgios Tsondos (Captain Vardos)04-08.jpg|мини|250п|Четата на Капитан Вардас]]
В [[костурско]] в средата на февруари андартска чета удря село [[Мангила]], като районната чета и селската милиция на ВМОРО разбиват и отблъскват гърците. През март в [[Осничани]] и [[Езерец]] гърците убиват 10 души българи, в отговор [[Жиковищки манастир|Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“]] е опожарен, постоянен сборен пункт на гръцки андарти. Пощадена е само църквата на манастира.<ref name="Шкуртовъ 10">{{cite journal | last = Шкуртовъ | first = Кирякъ | authorlink = Киряк Шкуртов | coauthors = | year = 1940 | month = априлъ | title = Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год. | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = XII | issue = 4 (114 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_4.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Още са опожарени използваните от андартите [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловски]]<ref>[{{Citation |title=Αγίου Νικολάου Τσιριλόβου |url=http://www.golden-greece.gr/politismos/moni_ag_nikolaou_tsirilovou_kastoria.html Αγίου|access-date=2011-01-31 Νικολάου|archivedate=2010-12-10 Τσιριλόβου]|archiveurl=https://web.archive.org/web/20101210093251/http://www.golden-greece.gr/politismos/moni_ag_nikolaou_tsirilovou_kastoria.html }}</ref> и [[Сливенски манастир]] през март 1905 година.
 
В отговор на 20 март 1905 година в село [[Лошница]] капитан Вардас ([[Георгиос Цондос]]) събира четите на Евтимиос Каудис, [[Йоанис Каравитис]], Макрис ([[Георгиос Диконимос]]), [[Теодорос Кукулакис]], [[Йоанис Пулакас]], Мальос ([[Стефанос Дукас]]), които заедно с милицията от съседните чисто гръцки села, наброяват повече от 300 мъже. По нареждане на Герман Каравангелис обединената чета напада на 25 март българското село [[Загоричани]] и извършват [[Загоричанско клане|страшно клане]]. Следва поредна международна комисия на [[Австро-Унгария|австроунгарския]] и [[Русия|руския]] консули, заедно с италиански офицери, които описват ужасните зверства извършени от гръцките андарти. Според консулите леринският и костурският каймакамин са замесени в клането.
Според поверителен доклад на [[Андрей Тошев]] към ноември 1907 година Гръцката пропаганда разполага 9 – 10 чети с общо 170 – 80 души в Битолския вилает. От които 3 чети действат в Костурско под общото водачество на [[Григорис Закас]], съответно с 12, 16 и 60 души, като последната се разделя на две и заминава в Мариовско и Леринско. В Леринско действат две чети: 20 – 40 души начело с Вардас с база в [[Бел камен (дем Лерин)|Бел Камен]] и 15 членната чета на Павле Илиев в района на Буфкол. В Битолско действат четата на капитан Гуда в [[Гяваткол]] до село [[Лисолай]] и друга, съставена от 10 души в района на селата [[Буково (Община Битоля)|Буково]] и [[Орехово (Община Битоля)|Оряхово]]. В Мариовско действа [[Василиос Папас]] (капитан Врондас), който обаче бездейства, докато чака подкрепления.
 
В Солунския вилает Гръцката пропаганда разполага с не по-малко чети. В Ениджевардарско действат чети от езерото и от селата [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]] и [[Постол]]. Съвместно действат със солунските села [[Зорбатово]], [[Юнчии]] и [[Коняри (дем Делта)|Коняри]]. Във Воденско четите се снабдяват от Негуш, а местни центрове на андартите са [[Под (дем Воден)|Под]], [[Владово]] и [[Месимер]]. В Солунско център за гърците е [[Лъгадина]], както и селата [[Балджа]] и [[Пейзаново|Киречкьой]]. В [[Света гора]] действа четата на [[Георгиос Янглис]] с база в манастира [[Ватопед]]. Гръцкият командир в района на Ениджевардарското езеро [[Константинос Сарос]] отхвърля предложението за взаимопомощ между гръцките андарти и турските власти и се изтегля в Гърция<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/16b.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.187 – 8.]</ref>, поради което българските чети запазват преимуществото си там<ref>[http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/602591{{Citation |title=Ο Αγώνας στην λίμνη των Γιαννιτσών και στρατηγική σημασία του βάλτου. от сайта clubs.pathfinder.gr] |url=http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/602591 |access-date=2011-12-16 |archivedate=2012-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120305214620/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/602591 }}</ref>.
 
В Серския санджак Гръцката пропаганда действа в Петричко чрез гъркоманското [[Старчово]], в Мелнишко чрез самия град и в Серско. В Сяр ръководител на гръцкия комитет е консулът. В [[Долна Джумая|Баракли Джумая]] е разположена постоянна чета, която като район на действие има местните гъркомански села. Източно от Сяр действа чета в [[Довища]] и [[Сармусакли]], както и чети в Драмско и Зъхна<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 269 – 270.</ref>.
66 539

редакции