Димитър Попов (министър-председател): Разлика между версии

Роден е в [[Кула (град)|Кула]], [[област Видин]]. Като юноша, Попов е член на организация „Бранник“, създадена през 1940 година, за да възпитава българската младец в националистически и промонархически дух.<ref name=":0" />

 

 

През 1985 г., тогава съдия в СГС, Димитър Илиев Попов осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е обвинен, че е осквернил надгробния камък на [[Людмила Живкова]], което той твърдял, че е извършил в нетрезво състояние. След като е арестуван, Дечев признава и за още 2 престъпления, които според негови близки са скалъпени – че нападнал постовия пред Столичната пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и милиционер в ж.к. „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“. При нападението войникът пада и си чупи черепа, но след като излиза от кома, разпознава Дечев. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] отказва да помилва осъдения. Години по-късно тази история е припомнена от журналистката [[Маргарита Михнева]], която разследвала целия случай и отива при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не си спомня за случая.<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Разстрел заради ваза от гроба на Людмила Живкова| фамилно_име = Пенова | първо_име = Йоана| фамилно_име2 = Боев | първо_име2 = Красимир| труд = 168chasa.bg| дата = 9 декември 2010| достъп_дата = 16 септември 2015| уеб_адрес = http://www.168chasa.bg/Article/695469}}</ref> Запитан от журналист на вестник „24 часа“ за спомените му от това дело, Димитър Попов казва „Такъв беше законът, по него трябваше да съдим...“.<ref name=":0" />