Евксиноград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
<ref> |
Rescuing 4 sources and tagging 2 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 18:
| карта-описание = Местоположение във Варненска област.
}}
'''Дворецът „Евксиноград“''' се намира от северната страна на [[Морска градина (Варна)|Приморския парк]] на град [[Варна]], на малък провлак <ref>[http://s401.photobucket.com/albums/pp96/sssuser/?action=view¤t=Primorski_Evksinograd2009.jpg Космическа снимка на Приморски парк и парка на Евксиноград]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>.
Строен е за лятна резиденция на княз [[Александър I Батенберг]] през 1881 – 1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена ''Сандрово'' (по умалителното име на италиански език на княза – Sandro) но през [[1893]] г. княгиня [[Мария Луиза Бурбон-Пармска]] я преименува на ''Евксиноград'' (Гостоприемния град) – от [[гръцки език|гръцкото]] име на [[Черно море]],'' Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos)''. Евксиноград е един от кварталите на [[Приморски (район)|район Приморски]], [[Община Варна]] според ''Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове''<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321 lex.bg]</ref>.
Ред 68:
По онова време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. Проектът на Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета – от [[червен дъб]] до атлантически кедър, които се срещат единствено тук на Балканския полуостров.
От внесените видове успешно са се приспособили в парка Sterculia platanifolia, Paulovnia tomentosa, Criptomeria japonica, Liriodendrin tulipifera, Quercus ilex, Diospiris lotus, Lagerstroemia indica, Hibiscus siriacus, Zyzyphus vulgaris, Cercis siliguastrum, Brous-sonetia papurifera, Ficus carica, Maclura aurantiaca, Cedrus atlantica, Cedrus deodara, Cedrus libani, Seguoia gigantea, Cupressus pyramidalis и много други. Между 1914 – 1930 е засадена секвоята, внесена от Северна Америка. <ref>
От 1921 г. паркът се води като поделение на Царските ботанически градини. Управител тогава е Георги Шиваров. През 1921 г. парк „Евксиноград“ е обявен за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство. През 1935 г. паркът е разширен от немския специалист Зибенхюнер. Източно от оранжериите той изгражда „английска градина“, представляваща парков кът с подчертана пейзажна планировка и богато разнообразие от дървесни и храстови видове.
Ред 93:
Според последните археологически разкопки (2006 – 2010), проведени от [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]], в околностите на резиденцията (североизточен край на парка на нос „Св. Яни“) по време на [[Второто българско царство]] е съществувала процъфтяващата крепост „Кастрици“, чиито жители се занимавали главно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, кожи внос от руските княжества, абанос и слонова кост от [[Египет]] и венециански порцелан. Крепостта е спомената покрай обсадата на [[Варна]] през 1367 г.
По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и множество други следи от стоки, огромен брой средновековни монети, сред които много византийски, български, на [[Епирско деспотство|епирски]], [[Влашко|влашки]], [[Молдова|молдовски]], [[Кримско ханство|кримо-татарски]], османо-турски и [[Мамелюки|мамелюкски]] от Египет и английски от 14 век. В Месемврийска хроника се споменава за нападение на татарите през 1399 г.<ref>
При строежите в резиденцията са намерени археологически находки от дълбока древност – фрагменти от сечива, керамика и украшения, както и зидове от римска вила или римска пътна станция. Открити са и множество антични и средновековни монети, както и некропол от късноантичното римско селище от 4 – 5 век, известно като Кокодива. Крепостта е градена през V век, но е била унищожена по време на аваро-славянското нашествие. [[Карел Шкорпил]] е първият археолог, който прави разкопки през 1899 г. в района.
== Съвременна ретроспекция ==
През април 2011 г. е учреден '''Ротаракт клуб Евксиноград,''' в който влизат 21 талантливи младежи – изявени математици, поети, музиканти, които са носители на престижни награди от национални и световни конкурси.<ref>[http://www.dnesplus.bg/RegionNews.aspx?n=527520 Учредяват Ротаракт клуб Евксиноград]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
Стана традиция всяко лято да се провежда оперният фестивал „Опероса“.<ref>[http://novinar.bg/news/opera-za-snobari-v-dvoretca-evksinograd_MzI4Mjs0Mw==.html Опера за снобари в двореца "Евксиноград”]</ref>
Ред 127:
* [https://www.youtube.com/watch?v=eEXSdawvuJ0 Видеоклип на 3D модела на двореца]
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1784 ''„Евксиноград“''], journey.bg
* [http://www.varna-bg.com/library/kraeznanie/evxinograd.htm История на двореца Евксиноград] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303174238/http://www.varna-bg.com/library/kraeznanie/evxinograd.htm |date=2016-03-03 }}, varna-bg.com
* [http://evksinograd.ifastnet.com Неофициален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100127094322/http://evksinograd.ifastnet.com/ |date=2010-01-27 }}
* [http://whata.org/blog/evksinograd Достъпният Евксиноград]
* [http://www.bacchus.bg/show.php?storyid=789192 Евксиноград: Замък на брега на морето]
| |||