Вилхелм XI (Монферат): Разлика между версии

Той е първият син на маркграф [[Бонифаций III (Монферат)|Бонифаций III]] (1426–1494) и на съпругата му Мария Бранкович (1466–1495). Той последванаследява баща си след неговата смърт през 1494 г.

Той продължава профренската политика на баща си. На 31 август 1508 г. тойВилхелм се жени в църквата Сен-Совьор в [[Блоа]] за принцеса Анна д’Аленсон (1492–1562), дъщеря на [[Рене (Аленсон)|Ренé Валоа]] (1454–1492), [[Херцогство Аленсон|херцог на Аленсон]], и на Маргарета от Лотарингия-Водемон (1463–1521).

След [[Битка при Новара (1513)|битката при Новара (1513)]] той прикрива оттеглянето на френската войска от [[Милано]]. Херцог [[Масимилиано Сфорца]] се връща отново на своята служба и урежда от Вилхелм плащането на 30 000 скуди, за да не бъде преследван. Договорите обаче не се спазват от Масимилиано, който нахлува с войската си в [[Маркграфство Монферат|Монферат]] и ограбва множество градове. Заради информацията, че по това време неговият далечен роднина маркграф Одоне от [[маркграфство Инчиза]], иска сам да се направи маркграф на Монферат, през 1514 г. Вилхелм окупира неговата резиденция [[Инчиза]], анектира маркграфството и нарежда осъждането на Одоне и синсина му Бадоне на смърт. Тогава императорът изисква от Вилхелм да се откаже от анексиона и да се подчини според съществуващото право. Вилхелм не се подчинява.

Той умира през 1518 г. и е последваннаследен от синсина му [[Бонифаций IV (Монферат)|Бонифаций IV]] в началото под регентството на Анна от Аленсон.