Константин Комнин Арианит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Константин Комнин Арианит | име-оригинал = Costantino Cominato Arianiti | кате...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| вложки =
}}
'''Константин Комнин Арианит''' ({{lang|sq|Kostandin Arianiti}}, {{lang|it|Costantino Cominato Arianiti}}) (1456–1530) е средновековен албански благородник. Взема активно участие в няколко антиосмански кампании, по-специално в два неуспешни опита за
== Произход ==
Константин Комнин Арианит е син на албанския аристократ [[Георги Арианит]] и италианката Пиетрина Франконе, дъщеря на барон Оливиеро Франконе от [[Тауризано]]. Константин живее през по-голямата част от живота си в Италия и служи при папата. Потомък на знатни семейства (родът Арианит има роднинска връзка с династията [[Комнини]]), той претендира за няколко титли, свързани с Византийската империя, по-специално „принц на Македония“ и „херцог на Ахея“ и тези титли са изписани в неговата гробница в църквата
== Биография ==
След смъртта на баща му Георги Арианит, османците завладяват Албания, като последен пада пристанищният град [[Драч]] през 1501 г.<ref>Harris, Jonathan (2013). "Despots, Emperors, and Balkan Identity in Exile". The Sixteenth Century Journal. 44 (3): 643–661. ISSN 0361-0160. JSTOR 24244808</ref>
През 1469 г., на дванадесет години, Константин е отведен в Италия, за да се гарантира неговата безопасност. Папа [[Сикст IV]] забелязва момчето и му осигурява месечна издръжка от 32 [[дукат]]а. През 1490-те Константин се жени за Франческа ди Монферат, незаконородена дъщеря на [[Бонифаций III (Монферат)|Бонифаций III]] и представител на клон от династията [[Палеолози]]. След смъртта на Бонифаций III през 1494 г. Константин е попечител на двамата му малки синове [[Вилхелм XI (Монферат)|Вилхелм XI]] и [[Джовани Джорджо (Монферат)|Джовани Джорджо]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=0Sz2VYI0l1IC&q=%22Fernando%22+%22Despot+of+the+Morea%22&pg=PA513&redir_esc=y#v=snippet&q=%22Fernando%22%20%22Despot%20of%20the%20Morea%22&f=false Setton, Kenneth Meyer (1976). The Papacy and the Levant, 1204-1571: The fifteenth century. American Philosophical Society. p. 513. ISBN 978-0-87169-127-9]</ref> През 1504 г. Константин успява да впечатли папа [[Юлий II]] с работата си като посланик на по това време все още некоронования император на Свещената
Константин се надява християнската власт на Балканите да бъде възстановена. През 1494 г. френският крал [[Шарл VIII]] обявява, че се готви да започне кръстоносен поход срещу османския султан [[Баязид II]], за да превземе Константинопол. През ноември същата година Шарл VIII откупва правото на титлата „император на Константинопол“ от обеднелия [[Андрей Палеолог]], законния наследник на византийския престол. Френският крал се среща с Константин в Монферат и той се съгласява да помогне на краля като организира албански бунт, за да отклони вниманието на османците. Това трябва да позволи на Шарл VIII да завладее Константинопол.<ref>Harris, Jonathan (2013). "Despots, Emperors, and Balkan Identity in Exile". The Sixteenth Century Journal. 44 (3): 643–661. ISSN 0361-0160</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=kAtqDAAAQBAJ&q=Constantine+Komnenos+Arianites&pg=PA41&redir_esc=y#v=snippet&q=Constantine%20Komnenos%20Arianites&f=false Housley, Norman (2016-06-17). The Crusade in the Fifteenth Century: Converging and competing cultures. Routledge. ISBN 9781317036883.]</ref> Като награда Константин се надява да получи титлата „крал на Македония“. Но докато се подготвя това начинание във Венеция, венецианското правителство се изплашва от перспективата за османско нашествие и прави опит да арестува Константин, който избягва в Апулия. В крайна сметка Шарл VIII така и не се осмелява да започне похода.
Ред 23:
Въпреки това Константин продължава да се занимава с антиосманска дейност. Той участва по време на преговорите, с които се създава Лигата на Камбре – един съюз, насочен срещу османците и Република Венеция.
През 1514 г. папа [[Лъв X]] назначава Константин за управител на град [[Фано]] на брега на Адриатическо море. Фано е подходяща отправна точка за евентуална военна кампания на Балканите и е смятан точно за такъв още от папа [[Пий II]] през 1460-те години, когато той се
За последните години от живота на Константин Комнин Арианит не се знае
== Семейство ==
През 1489 г. Константин Комнин Арианит се жени за Франческа ди Монферат, извънбрачна дъщеря на [[Бонифаций III (Монферат)|Бонифаций III]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/MONFERRATO,%20SALUZZO,%20SAVONA.htm#BonifacioIVdied1494 Profile of Boniface IV and his children in „Medieval Lands“ by Charles Cawley]</ref> Има син и шест дъщери:
* Арианит (Арианито) Арианити, на служба при папата като капитан на папските войски; умира през 1551 г. по време на войната между папа [[Юлий III]] и херцога на Парма [[Отавио Фарнезе]]. Дъщеря му Андроника
* Андроника Арианити, омъжена за [[Карло III Токо]] (1464 г. – 1518 г.), син на [[Леонардо III Токо]] и Милица Сръбска;
* Пентесилея, омъжена
* Иполита, омъжена за Занобио де Медичи и впоследствие за Лионело Пио ди Карпи;
* Полисена, съпруга на Риналдо дели Отони от Мателика;
| |||