Закон на Бойл – Мариот: Разлика между версии

Тази връзка между [[налягане]] и [[обем]] за първи път е забелязана от [[Ричърд Таунли]] и [[Хенри Пауър]] през седемнадесети век.<ref>Gerald James Holton (2001). ''[https://books.google.bg/books?id=czaGZzR0XOUC&pg=PA270&redir_esc=y Physics, the Human Adventure: From Copernicus to Einstein and Beyond].'' Rutgers University Press. pp. 270–. ISBN 978-0-8135-2908-0.</ref> [[Робърт Бойл]] потвръждава тяхното откритие чрез експерименти и публикува резултатите си. Според [[Робърт Гюнтер]] и други учени, асистентът на Бойл, [[Робърт Хук]], е този, който построява уредите за експериментите. Законът на Бойл се основава на експерименти с въздух, който той счита за поток от частици в покой между малките невидими извори. По това време въздухът все още е възприеман като един от четирите елемента, но Бойл не е съгласен. Интересът му вероятно е да разбере въздуха като съществен елемент от живота, така например той публикува статии за растежа на растенията без въздух.<ref>The Boyle Papers BP 9, fol. 75v-76r at [http://www.bbk.ac.uk/boyle/boyle_papers/bp09_docs/bp9_075v-076r.htm BBK.ac.uk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091122203756/http://www.bbk.ac.uk/boyle/boyle_papers/bp09_docs/bp9_075v-076r.htm |date=2009-11-22 }}</ref> Бойл използва затворена J-образна тръба и, след като излива живак от едната страна, той вкарва въздух от другата страна, за да се свие под натиска на живака. След като повтаря експеримента няколко пъти и използвайки различни колчества живак, той установява, че при контролирани условия, налягането на газа е обратнопропорционално на обема зает от него.<ref name=":0">''[https://books.google.bg/books?id=ndubAAAAQBAJ&pg=PA94&redir_esc=y Scientists and Inventors of the Renaissance].'' Britannica Educational Publishing. 2012. pp. 94 – 96.</ref>