Иван Бъчваров (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 17:
Постъпва в българската армия от 25 април 1945 г. като заместник-командир по политическата част в политическото отделение на Въздушните войски. От февруари 1946 г. отговаря за политическото възпитание на отделението. На 31 декември 1946 г. е назначен за отговарящ за политическото възпитание на Военното училище в София, а от февруари 1947 г. е помощник-началник по политическата част и началник на политическия отдел на Военното училище. От 9 април 1947 г. е заместник-началник на Политическия отдел на войската. От май 1948 до декември 1949 г. учи във Военната академия „Климент Ворошилов“ (Москва). От 31 декември 1949 до 23 януари 1950 г. е временно изпълняващ длъжността началник на политическото управление на войската. Между 23 януари и 28 август 1950 г. е началник на [[девета пехотна плевенска дивизия]]. На 28 август 1950 г. е назначен за началник на оперативното управление на Генералния щаб на българската армия и първи заместник-началник на Генералния щаб. В периода 14 декември 1950 – 25 януари 1960 година е началник на Генералния щаб на българската армия. От май 1954 г. е член на колегиума на Министерството на отбраната. От 3 август 1956 г. е първи заместник-министър на народната отбрана. След това от 1960 до 1962 година е заместник-министър на отбраната. От 1954 година е член на [[ЦК на БКП]]. Завеждащ военно-административния отдел на ЦК на БКП. Член на Държавния комитет по отбрана (1962).
 
След отстраняването на съветския диктатор [[Никита Хрушчов]] през есента на 1964 година Бъчваров става говорител на някои кръгове в БКП, надяващи се на подобно развитие и в България, които се провалят, след като не получават съветска подкрепа.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 327}}</ref> През декември 1964 година на пленум на ЦК на БКП Бъчваров предлага да бъде сменен [[Тодор Живков]], който „нямал необходимите качества за тези постове“. Предложението му е отхвърлено, както и предложението на Живков за отстраняване на самия Бъчваров.<ref name="христов"/> Следен е от контраразузнаването. След неутрализирането на Горуня и неговата група (1965) Бъчваров е отстранен от постовете и е изпратен за посланик в [[Германска демократична република|Германската демократична република]]<ref>[{{Citation |title=Враг на Живков загива в мистериозна катастрофа |url=http://paper.standartnews.com/archive/2004/12/11/supplement/s4289_8.htm Враг|access-date=2014-07-09 на|archivedate=2013-01-26 Живков|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130126131428/http://paper.standartnews.com/archive/2004/12/11/supplement/s4289_8.htm загива в мистериозна катастрофа]}}</ref>.
 
На връщане към [[Берлин]] от IX конгрес на БКП умира на [[24 ноември]] [[1966]] година при самолетна катастрофа с [[Авиокатастрофа край Братислава (1966)|Полет LZ101 на ТАБСО]]<ref>[{{Citation |title=Личности в книгата „Тодор Живков – мит и истина“ |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности|access-date=2010-11-20 в|archivedate=2012-02-09 книгата|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 „Тодор Живков – мит и истина“]}}</ref>. Награждаван е с орден „Св. Александър“ III ст. с мечове отгоре, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст. с мечове, „9 септември 1944“ – II ст. с мечове, орден „Народна република България“ – I ст. и два пъти орден „Георги Димитров“.
 
== Военни звания ==