Иван Енчев – Видю: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратка към кръстовете в Общомедия |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 42:
Интересите му през следващите години обхващат много области на културата: църковна архитектура, иконопис и дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. В разгара си е и най-голямото му изследване за материали за българския народен кръст в книгата „[[Български народен кръст]]“. През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на [[Марин Дринов]], [[Стефан Бобчев]], А.Тенев, както и натюрморти с рози.
Подпомага и родния си град – дейността на читалище „Искра“, подготовката на годишниците „[[Казанлък в миналото и днес]]“<ref>
През 1927 г. излиза краеведскта му книга „[[Розовата долина и Казанлък]]“, а на следващата година – изкуствоведстката му статия „[[Изкуството на Казанлък]]“. До края на живота си попълва двата си ръкописни албума с оригинални снимки и ръкописи на известни българи, сред които са [[Иван Вазов]], [[Кирил Христов]], [[Антон Страшимиров]], известни художници като [[Иван Мърквичка]] и [[Ярослав Вешин]], както и артисти като [[Адриана Будевска]], [[Гено Киров]], [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], певицата [[Христина Морфова]] и др. Малко преди смъртта си прави голямо дарение на казанлъшкия музей, на художествената сбирка и на библиотеката: стотици книги специализирана литература, възрожденски накити, носии, икони, фотоси.
| |||