Уикипедия

Интеграция на циганите в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Rescuing 18 sources and tagging 9 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 2:
{{неутралност|date=29.04.2017}}
 
'''Интеграция на циганите в България''' са опитите за приобщаване на [[цигани]]те към [[българи|българското]] общество.<ref name="izsledvane">[http://flgr.logincee.org/library_full.asp?LD_ID=9809&TargetLangCode=BG „Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти“] – Лъчезар Богданов, Георги Ангелов, май 2006, в [http://www.logincee.org/ библиотека Логин], свързано от сайта на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси на България: [http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=101&id=229] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081005031050/http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=101&id=229 |date=2008-10-05 }}</ref><ref name="debat">[http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=7912&category=314 „Политика към ромите в България“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130927163858/http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=7912&category=314 |date=2013-09-27 }} – [http://www.europe.bg/ Портал Европа] (europe.bg), 16.04.2007: „''Шестте политически сили [БСП, ДПС, ГЕРБ, ДСБ, СДС и ВМРО] се обединиха около становището, че ранното стъпване в училище до голяма степен ще успее да интегрира ромската общност и ще я направи активен участник в социалните процеси''“; Говори се и за „''ромските гета''“</ref> Въпреки че този процес започва още преди [[Освобождение на България|Освобождението]],<ref name="etnlit">Литературата на малцинствата в България след Освобождението. Т. 1. Ред. В. Мутафчиева, Георги Цанков, Магда Карабелова. София, „Карина М“, 1999 (описана в Портала на етническите малцинства в България – [http://www.ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=385&SID=385 Издания от общ характер] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130927212822/http://www.ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=385&SID=385 |date=2013-09-27 }})</ref> дори през [[21 век|XXI век]] той няма особен успех и продължава да е обект на горещи спорове. Сред проблемите за интеграцията на циганите са техните общностни традиции, в резултат на които повечето от тях живеят в изолирани гета с мизерни условия. Често те не желаят да се образоват,<ref name="debat"/> заживяват на съпружески начала от ранна възраст, като създават многолюдни семейства, а сред техните общности се шири висока безработица, бедност и престъпност.<ref>[http://www.balkans21.org/2002_1/mantarova1.html Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, ''Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония'', част 1]</ref><ref>[http://www.balkans21.org/2002_1/mantarova2.html Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, ''Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония'', част 2]</ref><ref>[http://www.balkans21.org/2002_1/euro3.html Доц. д-р Кирил Кертиков, ''Европеизация или „циганизация“ на България?'']</ref>
 
== Държавна политика ==
Според плана за действие на новосъздадения [http://www.nccedi.government.bg/ Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси] към Министерския съвет, целта на този съвет е „преодоляване на неравноправното третиране на ромите чрез ефективно включване в социално-икономическия живот.“ Същият съвет планира да постигне консенсус по политиката и мерките за интегриране на ромите, без да посочва кои организации са въвлечени в обсъждането на съответните политика и мерки и без да посочи кои елементи се нуждаят от консенсус<ref name="ncedi">[http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm{{Citation |title=План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.] |url=http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm |access-date=2006-10-08 |archivedate=2007-06-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070603160233/http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm }}</ref>.
 
Държавата е приела голям брой документи касаещи интеграцията на ромите:
* „Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество“ (1999); <ref>[http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=89&SID{{Citation |title=89 (Неофициален източник) Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество] |url=http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=89&SID=89 |access-date=2006-10-06 |archivedate=2007-10-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071012200052/http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=89&SID=89 }}</ref>
* „Национален план за действие за по-нататъшно прилагане на Рамковата програма“ (2003 – 2004)' <ref>[http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=276&SID{{Citation |title=276 (Неофициален източник) План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003 – 2004 г.] |url=http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=276&SID=276 |access-date=2006-10-06 |archivedate=2007-10-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071012200009/http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=276&SID=276 }}</ref>
* „Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства – 11.06.2004 г.“<ref>[http://www.ncedi.government.bg/MoES-STRATEGY.htm{{Citation |title=МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства] |url=http://www.ncedi.government.bg/MoES-STRATEGY.htm |access-date=2006-11-01 |archivedate=2007-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071218140403/http://www.ncedi.government.bg/MoES-STRATEGY.htm }}</ref>
* „Национален план за действие за изпълнение целите на „Десетилетието на ромското включване (2005 – 2015)““.<ref>[http://www.ncedi.government.bg/DAP-BULGARIA-BG.htm{{Citation |title=Национален план за действие за изпълнение целите на “Десетилетието на ромското включване (2005 – 2015)] |url=http://www.ncedi.government.bg/DAP-BULGARIA-BG.htm |access-date=2006-11-01 |archivedate=2008-10-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081005031202/http://www.ncedi.government.bg/DAP-BULGARIA-BG.htm }}</ref>
** В изпълнение на последния документ:
*** за откриване на кампанията, на 8 април 2005 година правителството отпуска 29 570 лв.<ref>[http://www.ncedi.government.bg/HUSM_8%20april.htm{{Citation |title=Близо 30 000 лв. одобри министър Филиз Хюсменова за националния старт на „Десетилетието ...“] |url=http://www.ncedi.government.bg/HUSM_8%20april.htm |access-date=2006-11-01 |archivedate=2008-10-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081005101023/http://www.ncedi.government.bg/HUSM_8%20april.htm }}</ref>
*** за образованието на ромите през 2005 година е предвиден бюджет един милион лева<ref>[http://www.ncedi.government.bg/DECADE_NPD.htm{{Citation |title=1 милион лева е предвиденият от правителството бюджет за 2005 година] |url=http://www.ncedi.government.bg/DECADE_NPD.htm |access-date=2006-11-01 |archivedate=2008-10-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081005023908/http://www.ncedi.government.bg/DECADE_NPD.htm }}</ref>
* План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г. – документ с посочени точни суми за харчене и изпълнители.<ref>[http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm#_ftnref6{{Citation |title=План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.] |url=http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm#_ftnref6 |access-date=2006-10-08 |archivedate=2007-06-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070603160233/http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm#_ftnref6 }}</ref> В този план има голям брой насочени към ромите мерки, включително 1 650 000 лв. от бюджета на Националния план за действие по заетостта за Национална програма „Ограмотяване и квалификация на роми“ – Приет с РМС от 26.02.2006 г.
 
Според изказване от 04.07.2006 г. на министър-председателя Сергей Станишев „в продължение на дълги години и в България нямаше цялостна държавна политика за интеграция на ромите.“<ref>[http://www.ncedi.government.bg/predsedatelstvo_dekada.htm Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси – Премиерът цитиран] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081005084636/http://www.ncedi.government.bg/predsedatelstvo_dekada.htm |date=2008-10-05 }}.</ref>
 
Според Йонко Грозев, [[адвокат]] от Центъра за либерални стратегии, твърденията за „привилегировано положение на циганите“ са „смехотворни“, тъй като България „няма активна политика за интеграция на роми.“<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122647 Смехотворни твърдения]</ref>
Ред 26:
== Различни аргументи ==
=== Расизъм, насочен срещу циганите ===
Международни правозащитнически организации често критикуват отношението към циганите в България. В доклад на Amnesty International от май 2006 година има отделна точка за „Дискриминация спрямо роми“ с посочени четири конкретни случая <ref name="unhcr">[http://www.unhcr.org/cgi-bin/texis/vtx/rsd/rsddocview.html?tbl=RSDCOI&id=447ff7a02 Amnesty International Report 2006 – Bulgaria]</ref>, <ref name="ai06">[{{Citation |title=Amnesty International report 2006. Europe and Cental Asia. Bulgaria |url=http://web.amnesty.org/report2006/bgr-summary-eng |access-date=2006-08-24 |archivedate=2006-08-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060824000411/http://web.amnesty.org/report2006/bgr-summary-eng#3 Amnesty International report 2006. Europe and Cental Asia. Bulgaria]}}</ref>. Нарушаването на човешките права на хора с ромски произход продължава да фигурира в доклада на Amnesty International и през 2007 година, като отделно внимание е обърнато на насилственото изселване на роми от софийски гета<ref name="AmIntr">[https://archive.is/20120717202322/thereport.amnesty.org/document/15 Amnesty International Report 2007 – Bulgaria]</ref>. Случаи на насилие и дискриминация срещу лица от ромски етнос фигурират във всеки от годишните доклади на правозащитната организция [[Български хелзинкски комитет]].<ref name="BHC">[http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&cat_id=23 Годишни доклади за правата на човека на Бъгарски хелзинкски комитет]</ref>
 
=== Ощетяване на циганите от прехода ===
Ред 32:
:„...поради ниския си образователен статус се оказват най-депремираната етническа общност в страната...Ситуацията се „нагнетява“ допълнително и от изключителната, а по-скоро демонстративна загриженост на задгранични неправителствени (фондации и др.) организации [32], които – реално или привидно проявяват изключителна загриженост за безработицата, бездомността, безперспективността на българските циганите, без да я съотнасят спрямо идентичната съдба на всички останали българи. У последните зрее ропот. На всекидневно равнище формулировката му е: ”С какво циганите са по-добри от всички нас, щото отново да бъдат „привилегировани“, а ние – отново дискриминирани?!“
 
Клод Кан, директор на програмите на Европейския център за права на циганите, смята, че в цяла централна и източна Европа много бивши „интегрирани“ цигански семейства „след промените през 1989 г. внезапно откриват, че отново ги изтласкват от обществото – че те първи губят работата си, че приятелите им не-цигани ги изоставят, че са маргинализирани спрямо всички общности – цигани и нецигани. <ref name=“cahn">[http://lists.errc.org/rr_nr1_2002/editori.shtml{{Citation |title=Cahn, Claude. 2002. Extreme Poverty, Human Rights and Roma. In: Roma Rights. N1. 2002] |url=http://lists.errc.org/rr_nr1_2002/editori.shtml |access-date=2006-10-06 |archivedate=2007-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070928055535/http://lists.errc.org/rr_nr1_2002/editori.shtml }}</ref>
 
Според информация от [[Дойчландрадио]], повторена от българските медии<ref>[http://novinar.bg/?act=news&act1=det&sql=MjE0MDsw&mater=MjE0MDsz Новинар:Германски историк ни обвини в дискриминация на ромите]</ref>, историкът [[Волфганг Виперман]] е критикувал България за това, че не спазва правата на циганското малцинство. Според него, „десетилетието на Ромското включване“ не се изпълнява: ромският език и култура не са защитени; циганите не за защитени от социално обедняване; те не са допускани до пазара на труда и до образование, като съзнателно им се пречи в това отношение, а защитата им от преследване и обезправяване не е гарантирана<ref>[http://www2.dw-world.de/bulgarian/politik/Bulgarien/1.208938.1.html?maca=bul-homepage-bulgarian-329-xml DW-WORLD.DE: Ромите в България и Румъния са дискриминирани]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>.
 
=== Гетоизация ===
Концентрацията на циганско население с ниски доходи води до образуване на [[Гето|гета]] с ниско качество на обществените услуги.
 
Пример за това е квартал „[[Столипиново]]“ в [[Пловдив]], където в първите години на XXI век възниква криза с [[електроразпределение]]то. Лошата техническа инфраструктура води до чести прекъсвания на електроснабдяването,<ref name="Клуб Z">{{cite web | publisher = Клуб Z | year = 2016 | url = https://clubz.bg/39024-„stolipinovo“_problem_reshenie | title = „Столипиново“. Проблем. Решение | work = clubz.bg | accessdate = 2019-03-08}}</ref><ref name="cahn">[http://lists.errc.org/rr_nr1_2002/editori.shtml{{Citation |title=Cahn, Claude. 2002. Extreme Poverty, Human Rights and Roma. In: Roma Rights. N1. 2002] |url=http://lists.errc.org/rr_nr1_2002/editori.shtml |access-date=2006-10-06 |archivedate=2007-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070928055535/http://lists.errc.org/rr_nr1_2002/editori.shtml }}</ref> а голяма част от консуматорите изобщо не плащат за използваното електричество, като неизплатените задължения достигат до 6,5 милиона лева.<ref name="marica">в-к Марица днес, бр.59(3378), 2002 г. [http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=254980704&media=3669536&class=5282812&story=254982016 „Столипиново“ изяде 2 милиона помощи]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="bTV">Телевизия bTV – [http://www.btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=6339&page=4 Длъжниците на „Електроразпределение“-Пловдив от „Столипиново“ са търгували с ток]</ref> Проблемът придобива публичност и в защита на длъжниците се изказват лидерът на [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] [[Ахмед Доган]] и депутатката в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] [[Елс де Хрун]].<ref name="Клуб Z"/><ref name="dnevnik">в-к Дневник – [http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=198842&show=1 Елс де Грун, депутат в Европейския парламент: До 2007 г. остава малко време и много работа за вършене]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След приватизацията на електроразпределителната мрежа, около 2007 година проблемът е решен с допълнителни инвестиции в инфраструктурата и подобрена организация при събирането на задълженията.<ref name="Клуб Z"/>
 
[[Хигиена]]та в кварталите, обитавани предимно от цигани, е на много ниско ниво, като обикновено липсват електричество, отходни системи и течаща вода. През лятото и есента на 2006 година в Пловдив се развива епидемия от [[хепатит А]], като по данни на [[Национален медицински координационен център|Националния медицински координационен център]] само до 20 септември от 886 заболели, 637 са в „Столипиново“ и 92 в „Шекер махала“<ref name="plovdiv24">plovdiv24.com – [http://www.plovdiv24.com/news/19318.html 886 са заболелите от вирусен хепатит А в Пловдив]</ref>. Според [[министър на здравеопазването|министъра на здравеопазването]] [[Радослав Гайдарски]] причината е в ниската хигиена в гетата<ref name="mh">Министерство на здравеопазването – [http://www.mh.government.bg/stat.php?id=1834 Лошото хигиенно състояние в Столипиново е първопричина за епидемията от хепатит А]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Вестник [[Капитал (вестник)|Капитал]] описва камари боклуци, достигащи 1 м<ref name="kapital-foto">в-к Капитал – [http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=280625 „Столипиново“ – присъдата на 40 000 души]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Община Пловдив дори е принудена да поиска полиция да следи за чистотата в квартала, защото циганите предпочитат да изхвърлят битовите си отпадъци през [[балкон]]ите<ref name="actualno-policia">actualno.com – [http://business.actualno.com/news_71928.html Засилено полицейско присъствие в Столипиново]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
 
Епидемията е овладяна с безплатно ваксиниране на децата от гетата<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2414&sectionid=2&id=0000503 МЗ ще купи 20 000 дози ваксини против хепатит на цена 22 лв. за ваксинацията в „Столипиново“]</ref>. Мерките пораждат недоволство сред българите тъй като за децата извън „Столипиново“ ваксината не е безплатна. <ref>[http://dnes.dir.bg/2006/09/15/news670318.html Лекарите в Пловдив препоръчват на родителите да купят ваксини срещу хепатит А (1 ваксина е 54 лв.)]</ref>
 
През септември 2006 година родителите на учениците от 3-ти „А“ клас на пловдивското училище „Христо Ботев“ отказват да пуснат децата си на училище, защото там учат и 13 циганчета от квартал „Столипиново“. <ref>[http://www.ntv.bg/news/show_news.php?id=11140 21 септември 2006. Родителите на учениците от 3„А“ клас на пловдивското училище „Христо Ботев“ не искат децата им да учат заедно с болни от хепатит циганчета]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> <ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-22&article=161439 Цял клас ученици отказа да влезе в училище заради хепатита в Пловдив]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
 
=== Престъпност сред циганите ===
Ред 58:
Има случаи на кражби на релси от действащи ЖП линии извършвани от цигани<ref>[http://dnes.dir.bg/2006/08/03/news502088.html 100 роми с крадени релси атакуват патрул]</ref><ref>[http://www.btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=52739 30-годишен ром беше задържан докато демонтирал железопътни релси между Обеля и Волуяк]</ref>, въпреки опасността да стане катастрофа и да загинат хора.
 
При станалите през [[2005]] г. наводнения, 2500 пострадали цигани са подслонени в училище „Кирил и Методий“ в [[Ихтиман]]. По врече на престоя им там са откраднати много учебни пособия, разбити са складове и са счупени чинове.<ref>[http://tobacco.defartists.com/bg/index.php?page=newsid&id=3579 Роми разбиха училище в Ихтиман] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930190504/http://tobacco.defartists.com/bg/index.php?page=newsid&id=3579 |date=2007-09-30 }} – в-к Новинар, 10 август 2005 г.</ref>.
 
Момичетата от [[цигани|цигански]] произход в [[България]] традиционно встъпват във [[фактическо съжителство]] и често [[раждане|раждат]] [[дете|деца]], на възраст от 13 до 19 години. При момчетата подобни очаквания има от 15 г. до 21 г. Проблемен момент при данните от националните преброявания е невъзможността да се открои фактът, че първият юридически брак при [[цигани]]те често е легитимация на второ, трето или още по-късно [[фактическо съжителство]]. [[Цигани|Ромската общност]] в България възприема като [[стара мома|„стари моми“]] неомъжените момичета, на възраст над 19 – 23 години.<ref name="pamporov">{{cite book |title= Ромското всекидневие в България|last= Пампоров|first= Алексей|authorlink= |coauthors= |year= 2006|publisher= Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия|location= София|isbn= 978-954-8872-63-8|pages= 352|url= http://www.protobulgarians.com/Drugi%20temi/Pamporov_Roma_everyday_life_2006.pdf|accessdate=}}</ref>
 
== Позиция на българските националистически организации и партии ==
За [[ВМРО-БНД]], [[партия Атака]] и [[Български национален съюз|БНС]], интеграцията включва еднакви задължения и отговорност пред закона за малцинствата, като неотделима от правата част<ref name="bns">Български национален съюз – [http://www.bgns.net/Bg/actual/posit/301103.html Допълват Оруел: Етническото разделение е национално единство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050905235539/http://www.bgns.net/Bg/actual/posit/301103.html |date=2005-09-05 }}</ref>. Според тях специално внимание към един етнос под предлог спазване на [[човешки права]], го поставя в привилегирована по отношение на останалото население позиция и е дискриминационно по своята същност<ref name="vmro-varna">ВМРО-Варна – [http://www.varna.vmro.bg/modules.php?name=News&file=article&sid=16 Циганизацията на страната]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="ataka">в-к Атака – [http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=7565&format=html Мизерията „циганизира“ българите]</ref>. Тази позиция не е изолирана и се споделя от немалко обикновени българи.<ref name="komentari.com">komentari.com – [http://www.komentari.com/web/modules.php?name=News&file=print&sid=76 Циганията... или когато фактите говорят, правозащитниците да мълчат] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061107033837/http://www.komentari.com/web/modules.php?name=News&file=print&sid=76 |date=2006-11-07 }}</ref>
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Интеграция_на_циганите_в_България“.