Нюрнбергски процеси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) →Спор за легитимността на трибунала: източници? |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м →Спор за легитимността на трибунала: операцията започва след 3 сутринта (~3:30) докато срещата между Рибентроп и посланика е насрочена за 4 т.е. преди да бъде официално обявена война. източник: "Възход и падение на Третия Райх" стр. 274-275 |
||
Ред 168:
В много отношения пропагандните мотиви вземат превес над правото. Например главният френски обвинител на процеса се обявява твърдо против повдигането на обвинения срещу генерал-полковник [[Алфред Йодъл]]. Въпреки това генералът е осъден и екзекутиран - включително и по обвинения за планиране на неосъществени военни операции, повдигнати и на фелдмаршал [[Вилхелм Кайтел]]. Гореспоменатият е посмъртно оправдан от германски съд през 1953 г., а вдовицата му Луиз години по–късно заявява, че многократно съпругът ѝ е бил обвиняван от съюзническите прокурори въз основа на документи, които не са споделяли със защитата – но той понякога успява да докаже неверността на някои от повдигнатите обвинения, например това, че бил „подпомогнал“ идването на Хитлер на власт през 1933 година. Гросадмирал Ерих Редер пък е осъден също така и за [[Операция „Везерюбунг“]], немското нахлуване в Дания и Норвегия през април – юни 1940, независимо, че е общопризната целта на операцията – предотвратяване на англо – френска окупация на норвежките пристанища (в частност на незамръзващият [[Нарвик]]) и [[Хинтерланд]]а им и прекъсване на доставките през тях на шведска желязна руда за Германия. Когато Вермахтът дебаркира в [[Норвегия]], съюзническите войски вече са плавали към бреговете ѝ. Приемникът на Редер като главнокомандващ на [[Кригсмарине]] [[Карл Дьониц]] е обвинен за водене на неограничена подводна война, но е защитен с писмени показания от главнокомандващия на [[Тихоокеански флот на Съединените щати|Тихоокеанският флот на САЩ]] по време на войната адмирал [[Честър Нимиц]], в които заявява, че Съединените щати са използвали същата военна стратегия от влизането си във войната. Британците също започват да потапят всички немски кораби в протока [[Скагерак]] без предупреждение от 8 май 1940 година, а съветският флот от своя страна също е потопил в Черно и Балтийско морета десетки кораби с граждански пътници. Част от тях са потопени във водите на неутрални и/или са принадлежали на невоюващи срещу СССР държави (като [[Струма (кораб)| българският параход „Струма“]]), а сред тях са и два от случаите с най–големи жертви – потапянията на параходите [[Вилхелм Густлоф (кораб)|„Вилхелм Густлоф“]] на 30 януари и „Гоя“ на 16 април 1945 година, при които загиват съответно 9600 и между 6 и 7 хиляди души. Също така [[Аншлус|присъединяването]] на Австрия към Третия Райх през 1938 г. е определено като акт на „агресия“, независимо че в [[Период между двете световни войни|междувоенния период]] това е била цел и на социалистическите и комунистическите политици в Австрия. Доминираният от тях австрийски парламент на 12 ноември 1918 година провъзгласява етнически немската част от разпадналата се [[Австро-Унгария]] за република с името „Немска Австрия“, съставна част от немската република. С подписването на [[Сенжерменски договор|Сенжерменския мирен договор]] със Съглашението на 10 септември 1919 година се забраняват името "Немска Австрия" и обединението на Австрия с Германия, а [[Клерикализъм|клерикалният]] [[Национализъм|националистически]] режим на [[Енгелберт Долфус]] също е обмислял сериозно дали да обедини страната си с Германия след падането на Хитлеровият режим, защото е виждал Австрия като носителка на истинската немска култура, основана на [[Християнство|християнският]] [[Корпоративизъм]]. Именно местните жители гласуват в подкрепа на Аншлуса на [[плебисцит]], не оказват никаква съпротива на [[Вермахт]]а, а много нацистки държавни ръководители, начело със самия [[Адолф Хитлер|Хитлер]] и висши офицери са родени в [[Австрия]].
Тъй като още първият член на устава на Трибунала определя компетенцията му като наказването на главните военнопрестъпници на европейските [[Страни от Оста]], за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не е предприето никакво съдебно преследване до наши дни. Такива са например [[Катинско клане|Катинското клане]], за което съветските прокурори се опитват да обвинят на процеса Хитлеристка Германия, [[Съветско-финландска война (1939 – 1940)|Зимната война]], [[Британско-съветска окупация на Иран|англо–съветското нашествие в Иран]] и [[Бомбардировки на Дрезден|бомбардировките над Дрезден]]<ref>[http://thirdreich.boinaslava.net/dopylninfo/Nuremberg.htm#Niu]</ref> (всъщност заради факта, че именно англо–американците и техните съюзници прилагат през войната най–често, разрушително и смъртоносно бомбардировките над градовете на Страните от Оста и окупираните от тях територии, трибуналът не обвинява райхсмаршал Гьоринг за немските бомбардировки над [[Варшава]], [[Ротердам]], [[Лондон]] и [[Ковънтри]], както и за ударите с ракетите [[Фау-1]] и [[Фау-2]], за да не доведат до неудобни сравнения със съюзническите действия. Това е единственото изключение, в което Трибуналът спазва юридическото правило „Tu quoque“ (ти също), според което защитата може да отхвърли обвиненията, тъй като обвинителите (или по-точно страните, които те представляват) са извършвали същите деяния и следователно или самите те подлежат на съдебно преследване или пък не могат да изпълняват функцията на прокурори. Използването на тази защитна практика е било отказано на обвинените, дори ако деянията са били извършени преди минаването им на страната на Съюзниците – като [[Полска кампания (1939)|съвместното германо–съветско нападение]] над Полша през септември 1939 година, за което на ръководителите и военачалниците на Съветския съюз не са повдигнати обвинения. {{източник|Вместо това трибуналът обявява тайните протоколи за подялба на [[Полша]] към [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Рибентроп–Молотов]] за „фалшиви“.|2021|02|15}} Агресията срещу [[Чехословакия]] е още едно от обвиненията на Трибунала, {{източник|но не са отчетени следните факти: 1) че през 1935 година 68% от судетските немци са гласували за [[Судетска германска партия]], която иска присъединяване чрез [[референдум]] на областта към [[Германия]], превръщайки я със спечелените от нея 1 249 534 гласа - 15,2 % от гласовете, във най - силната партия в тогавашна Чехословакия. , 2)Сателитната на Германия [[Първа словашка република|Словашка република]] е създадена заради недоволството на словаците от чешките стопански грабеж и религиозно подтисничество срещу [[Словаци|словаците]] и чешката отмяна на Питсбъргското съглашение, гарантиращо политическа и културна [[автономия]] на [[Словакия]] след войната под предлог, че е било подписано на празничен ден и било невалидно според американските закони, като така чешките политици се отричат и от редовно подписаното през Октомври 1915 [[Кливландско съглашение]], а словашките автономисти в междувоенна Чехословакия са били репресирани, но въпреки това на същите избори през 35 - та Словашката народна и национална партии заедно с други малцинствени партии, обединени в състава на коалицията "Автономен блок" печелят гласовете общо на 30,12% от населението на Словакия - при 1,41% в [[Моравия]] и 14,85% в Закарпатието. 3) не са осъдени и държавни и/или военни ръководители на [[Втора полска република|Втората полска република]] за извършената с помощта на Хитлерова Германия на 10 октомври 1938 година окупация на чехословашката част от [[Тешинска Силезия]].|2021|02|15}} Германският външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]] е осъден и по обвинение в започването „без официално обявяване“ на [[Операция „Барбароса“]]
При разглеждането на обвиненията за убийства на [[Военнопленник|военнопленници]], съдът не обвинява военно–политическите ръководители на Съветския съюз, които провеждат целенасоченото изтребление на свои военнопленници с всички възможни средства, започвайки от Съветско–Финландската война. Това включва и въздушни [[Бомбардировка|бомбардировки]] на немските военнопленнически лагери – защото пленяването е било криминализирано като [[дезертьорство]] в СССР. Не са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства за обвиняемите и следните факти: 1) високата смъртност на съветските военнопленници, заловени от Вермахта се е дължала в голяма степен на огромния брой попаднали в немски плен военнопленници през 1941 г., които не са могли да бъдат изхранени поради тежко повредената транспортна и стопанска инфраструктура на окупираните от Вермахта съветски територии, причинена от съветското прилагане на [[Тактика на опожарената земя|тактиката на изгорената земя]], и които са се предали в немалката си част заради нежеланието си да се бият за комунистическият тоталитарен режим, лишил ги от основни човешки и личностни права и убил милиони и репресирал по друг начин десетки милиони техни сънародници, много от които техни роднини<ref>[https://chitanka.info/text/3533-arhipelag-gulag/45#ref_3-3 Първа глава ОБРЕЧЕНИТЕ]</ref> .; 2) Съветският съюз съзнателно е провокирал разстрелите на попадналите в немски плен свои войници чрез масови убийства на пленени немски войници, но немското командване бързо овладява желанието на войниците си да се поддават на такива провокации, а от 1942 година до края на войната немското военно–политическо ръководство полага усилия за намаляване на смъртността сред съветските военнопленници, давайки право на други пленници да ги представляват и защитават; 3) Съветският съюз не е признал [[Хагски конвенции|Хагските конвенции]] и не е [[Ратификация|ратифицирал]] [[Женевски конвенции|третата Женевска конвенция]], което е направило невъзможно пленените [[Червена армия|червеноармейци]] да получават помощ в лагерите от [[Международен комитет на Червения кръст|Червения кръст]], за разлика от военнопленниците от другите съюзнически страни. Не са обвинени военно – политически ръководители на Съюзниците за извършените от тях жестокости спрямо немски военнопленници от 1941 до първите следвоенни години.
| |||