Нюрнбергски процеси: Разлика между версии

При разглеждането на обвиненията за убийства на [[Военнопленник|военнопленници]], съдът не обвинява военно–политическите ръководители на Съветския съюз, които провеждат целенасоченото изтребление на свои военнопленници с всички възможни средства, започвайки от Съветско–Финландската война. Това включва и въздушни [[Бомбардировка|бомбардировки]] на немските военнопленнически лагери – защото пленяването е било криминализирано като [[дезертьорство]] в СССР. Не са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства за обвиняемите и следните факти: 1) високата смъртност на съветските военнопленници, заловени от Вермахта се е дължала в голяма степен на огромния брой попаднали в немски плен военнопленници през 1941 г., които не са могли да бъдат изхранени поради тежко повредената транспортна и стопанска инфраструктура на окупираните от Вермахта съветски територии, причинена от съветското прилагане на [[Тактика на опожарената земя|тактиката на изгорената земя]], и които са се предали в немалката си част заради нежеланието си да се бият за комунистическият тоталитарен режим, лишил ги от основни човешки и личностни права и убил милиони и репресирал по друг начин десетки милиони техни сънародници, много от които техни роднини<ref>[https://chitanka.info/text/3533-arhipelag-gulag/45#ref_3-3 Първа глава ОБРЕЧЕНИТЕ]</ref> .; 2) Съветският съюз съзнателно е провокирал разстрелите на попадналите в немски плен свои войници чрез масови убийства на пленени немски войници, но немското командване бързо овладява желанието на войниците си да се поддават на такива провокации, а от 1942 година до края на войната немското военно–политическо ръководство полага усилия за намаляване на смъртността сред съветските военнопленници, давайки право на други пленници да ги представляват и защитават; 3) Съветският съюз не е признал [[Хагски конвенции|Хагските конвенции]] и не е [[Ратификация|ратифицирал]] [[Женевски конвенции|третата Женевска конвенция]], което е направило невъзможно пленените [[Червена армия|червеноармейци]] да получават помощ в лагерите от [[Международен комитет на Червения кръст|Червения кръст]], за разлика от военнопленниците от другите съюзнически страни. Не са обвинени военно – политически ръководители на Съюзниците за извършените от тях жестокости спрямо немски военнопленници от 1941 до първите следвоенни години.

 

 

Обвинението получава право да използва писмени свидетелства на неприсъстващи лица, чийто произход и достоверност не се проверяват добросъвестно или въобще не се контролират и удостоверяват в повечето случаи, а защитата не може да опровергае сведенията в тях чрез кръстосан разпит. По време на процеса в полза на обвинението са приети около 300 хиляди такива свидетелства, а според член 19 от Устава Трибуналът не е обвързан с формалности при употребата на доказателствата за постигането на целите си, решава сам какви показания и доказателства са допустими и е задължен да бъде експедитивен в дейността си, като приема тези доказателства, имащи стойност според него. Въз основа на това правило пред съда са били възприемани като „доказателства“ и слухове. Докато обвинението има неограничен достъп до материалите по делото, на защитата ѝ е отказван достъп до много доказателства. Показанията и признанията на много от германците са изтръгвани от съюзническите следователи чрез [[Изтезание|мъчения]] и/или заплахи срещу тях, роднините и/или близките им. Ролята на съветски прокурор изиграва участвалият активно в [[Голямата чистка|сталинския терор]] от 30 – те години [[Андрей Вишински]], а уставът на трибунала приема друг участник в сталинските репресии – съветският съдия в трибунала Йона Никитченко. Свързан със сталинските репресии е и прокурорът Роман Руденко, станал след процеса комендант на създаденият от нацистите и използван след 1945 от СССР концлагер [[Захсенхаузен]]. В масови гробове край него след [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] през 1990 – та година са открити телата на 12500 души, загинали при съветското използване на лагера – предимно деца, юноши и старци.<ref name="nytimes">[http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9E0CE6D61131F937A1575AC0A964958260&sec=&spon=&scp=13&sq=Sachsenhausen&st=cse Germans Find Mass Graves at an Ex-Soviet Camp]" The New York Times, September 24, 1992</ref>