Йероним Стамов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 2 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
Ред 19:
На 11 май 1914 година по време на тържествената служба в чест на [[Кирил и Методий]] в „Св. св. Петър и Павел“ е арестуван от гръцките власти заедно с другите двама свещеници - Траян (Трайко) Хр. Калинчанов и Атанас Бабаев, тримата учители от униатското училище и 22 миряни. След три дни част са освободени, а останалите 16 души, включително свещениците и учителите са затворени в [[Бер]] и са обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Йероним Стамов е експулсиран в [[Сърбия]], Траян Калинчанов е заточен в Солун, а на Атанас Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар.<ref name="Елдъров 95">{{cite book |title= Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=Светлозар |year=2002 |location=София |pages= 95 |url= http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf|accessdate=30 септември 2015}}</ref>
В Сърбия властите поставят Стамов под домашен арест в родния му Гевгели. Подложен е на силен натиск да премине на сръбска служба, но не го прави и в началото на 1915 година е експулсиран в [[България]].<ref name="Елдъров 98">{{cite book |title= Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=Светлозар |year=2002 |location=София |pages= 98 |url= http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf|accessdate=30 септември 2015}}</ref> През март 1915 година придружава успенеца Павел Христов (Христофор Порталие), главен викарий на Одринския униатски епископ Михаил Петков, обикалят [[Струмица|Струмишко]] и [[Петрич]]ко, за да подпомогнат бежанците униати в новите предели на страната. Заради тази си дейност са обвинявани от православни свещеници в разединение. През септември същата година прави постъпка да се включи в [[Единадесета македонска дивизия]] като униатски военен свещеник, но молбата му е отклонена. През лятото на 1916 година заминава за Германия, където 4 години следва философия в [[Мюнхен]]. През март 1921 година придобива научна степен доктор по филосифия с дисертация на тема „Моралните устои и техните предпоставки според Оле - Лапрюн“<ref>[http://www.philosophybg.com/2011/05/28/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ Регистър на защитените дисертации по философия от българи в чужбина], www.philosophybg.com, посетен на 9.10.2013 г.</ref>. През лютото на същата година заминава за [[Цариград]], където за кратко преподава във френския католически колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/78-Eldarov-10-2-3.pdf Елдъров, Светлозар. Йероним Стаматов - Самотният войн на Македония, в: Библиотека, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2010, бр. 2-3., стр.78-80.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>.
=== Обществена дейност ===
Ред 26:
През 1933 година се установява в пловдивското село [[Куклен]] и предприема инициатива за формиране на католическа община, заради което влиза в остър конфликт с представителите на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], но не се отказва и скоро след това открива униатския храм „Св. св. Кирил и Методий“ в селото с 500 души енориаши.<ref>[http://www.catholic-bg.org/?act=content&rec=121 Общността на католиците от източен обред], www.catholic-bg.org, посетен на 9.10.2013 г.</ref>
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] е интерниран временно в [[Асеновград]], а по-късно лично по нареждане на [[Кимон Георгиев]] е въдворен в [[София]]. След освобождението на част от Македония по време на [[Втората световна война]] Йероним Стамов пътува из Македония, посещава Солун и прави неуспешен опит да възстанови част от българските униатски общности там. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година възстановява Македонската католическа лига на 21 януари 1945 година и отново е неин председател, но дейността и продължава до началото на 1947 година, когато е заличена от властта на [[Отечествения фронт]]. Йероним Стамов умира на 15 януари 1949 година в [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|католическата болница в Пловдив]].<ref name="Елдъров">[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/78-Eldarov-10-2-3.pdf Елдъров, Светлозар. Йероним Стаматов - Самотният войн на Македония, в: Библиотека, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2010, бр. 2-3, стр. 81-86.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
== Бележки ==
| |||