Рупци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Рупци|Рупци}}
'''Рупците''' са [[Българи|българска]] [[етнографска група]], населяваща дебрите на Средните [[Родопи]], в областта [[Рупчос]] (между басейните на р. [[Въча]] (Кричимска река) и р. [[Чая]] (Станимашка река).
Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци. Едни автори го извеждат от «ропа», «рупа» в смисъл на дупка, ров, в каквито дупки населението е горило дърва за въглища, а други — от славянския глагол «рубить» — сека дърва, т. е. в етнонима е отразен поминъкът на местното население. Проучването на културата на този район ще позволи както изясняването на етимологията на думата, така и наличието или отсъствието на специфична рупска култура.
Обитаващи предимно планински терен, рупците имали в миналото като основен поминък скотовъдството. Слабото планинско, предимно мотично земеделие е било недостатъчно за изхранването, затова със зърнени храни се снабдявали чрез размяна на животински продукти на пазарите и панаирите. Недоходните поминъци (животновъдство и слабо земеделие) и наличието на суровини подтиквали местното население към развитието на някои занаяти — абаджийство, медникарство, казанджийство и зидарство. Значителна част от населението изкарва прехраната си с гурбетчийство, като ходи на гурбет главно към
Икономическото развитие и замогване на занаятчии и овцевъди през XVIII—XIX в. довеждат до значителни промени в жилищната архитектура — започнали да строят вече високи, многоетажни каменни сгради. Жилищният етаж станал многоделен. Сламените покриви били заменени с каменни плочи. Родопската архитектура е издържана в единен и значително усъвършенствуван стил вътрешно и външно. Вътрешната украса се постига с красиво изработени долапи и най-вече с художествени тъкани и подредбата на медни съдове по лавиците.
Ред 14:
Навлезлите отрано капиталистически отношения в устройството на едрото пастирство и на развитите занаяти довежда и до установяване на малкото семейство, но, от друга страна, и до склонността към коопериране и засилена взаимоспомагателност.
Характерният поминък на сезонното гурбетчийство е допринесъл за установяването на големи празници през лятото. У рупците не съществува коледуване на възрастни мъже. При новогодишното [[сурвакане]] само тук се практикува носенето и оставянето по домовете на тежък камък за «тежко» щастие.
Народната песен е лирична с преобладаване на любовни мотиви. В музиката на рупците най-важно място заема пентатониката. Тук е предпочитана голямата с нисък регистър гайда, т. нар. каба гайда. Характерна черта на танците на рупците е спокойното, както у тракийците, несключено хоро, съпроводено с песен или гайда.
Ред 20:
В говора на рупците е запазена употребата на три вида определителен член: -ът, -та, -то (за средно отдалечени предмети), -ъс, -са, -со (за близки предмети), -ън, -на, -но (за отдалечени, невиж-дащи се предмети).
С тези особености на езика и останалата си битова култура руп-ската група се оказва най-архаичната у
== Външни препратки ==
|