Басов проток: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Add 1 book for Уикипедия:Възможност за проверка (20210215)) #IABot (v2.0.8) (GreenC bot |
||
Ред 16:
Следващият европеец, който пристига в протока, е [[Джеймс Кук]] през април 1770 г. Талантливият хидрограф веднага идентифицира протока, но знаейки, че трябва да го скрие. По това време той работи в период на интензивно съперничество между Великобритания и Франция.<ref>{{cite book |last1=Cameron-Ash |first1=M. |title=Lying for the Admiralty|date=2018 |publisher=Rosenberg |isbn=9780648043966 |page=80 – 93}}</ref> [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството на Великобритания]] издава обичайните си устни инструкции да се крият стратегически важните открития, които биха могли да станат риск за сигурността, като например крайбрежни острови, от които биха могли да се предприемат вражески действия. Впоследствие Кук прикрива откритието си чрез загадка в журнала си,<ref>{{cite book |last1=Beaglehole |first1=J.C. |title=Journals vol.I |date=1968 |publisher=Hakluyt Society |location=Cambridge |isbn=0851157440 |page=299}}</ref> а на картата си начертава завеса върху протока, скицирайки фалшива брегова линия до измислена точка.<ref>{{cite book |last1=Cameron-Ash |first1=M. |title=Lying for the Admiralty |date=2018 |publisher=Rosenberg |location=Sydney |isbn=9780648043966 |pages=148 – 154}}</ref> Този ход на Кук е успешен и островното положение на Тасмания остава неразкрито в продължение на още три десетилетия. Когато през 1798 г. новините относно откритието на Басовия проток достигат Европа, правителството на Франция изпраща разузнавателна експедиция начело с [[Никола-Тома Боден]]. Това кара губернаторът на [[Нов Южен Уелс]] Филип Кинг да изпрати два кораба от [[Сидни]] към острова, където да се установи гарнизон на територията на днешния град [[Хобарт]].<ref>{{cite book |last1=Cameron-Ash |first1=M. |title=Lying for the Admiralty |date=2018 |publisher=Rosenberg |location=Sydney |isbn=9780648043966 |pages=155 – 162}}</ref>
Протокът е наречен в чест на [[Джордж Бас]], след като преминава през него заедно с [[Матю Флиндърс]] в хода на обиколка на Тасмания през 1798 – 1799 г. Въпреки бурните води на протока, той предоставя по-безопасен преход за корабите, пътуващи от Европа или Индия към Сидни в началото на 19 век. Освен това, той им спестява около 1300 km път.<ref name = "ToD">{{cite book | last = Blainey | first = Geoffrey | year = 1966 | title = Tyranny of Distance: How Distance Shaped Australia's History | url = https://archive.org/details/tyrannyofdistanc00blai | publisher = Sun Books | location = Melbourne | pages = 73 – 74}}</ref>
Силните течения между югоизточните части на Индийския океан и Тасманово море пораждат мощни вълни в протока. Бреговете му са осеяни с останките на стотици кораби от 19 век. Някои от тях са особено големи и изчезват без следа в протока. Такива изчезвания се приписват на опасната комбинация от вятър, бурни морски условия и многобройни подводни скали и рифове.
| |||