Двоична бройна система: Разлика между версии

През 1605 г. [[Френсис Бейкън]] обсъжда система, при която буквите от азбуката могат да бъдат сведени до последователности от двоични цифри, които след това биха могли да бъдат кодирани като едва забележими вариации на шрифта в произволен текст. Важно за общата теория на двоичното кодиране е добавката му, че този метод може да се използва посредством всякакви обекти при условие, че тези обекти могат да имат само две състояния, например камбани и всякакви музикални инструменти, както и светлини и факли.<ref>{{cite web |url=http://home.hiwaay.net/~paul/bacon/advancement/book6ch1.html | author=Bacon, Francis | year=1605 | title = "The Advancement of Learning" Chapter 1}}</ref> Това става известно като Шифъра на Бейкън.

 

Лайбниц изучава двоично номериране през 1679 г., като работата му се появява в неговата статията „Обяснение на двоичната аритметика, която използва само символите 1 и 0, с някои забележки за нейната полезност, и върху светлината, която хвърля тя върху древните китайски фигури на Fu Xi“ (отпечатана през 1703 г.).<ref>{{cite web |url=http://www.leibniz-translations.com/binary.htm | title = EXPLANATION OF BINARY ARITHMETIC}}

</ref> Той е вярвал, че 0 и 1 са единствените числа, от които реално имаме нужда. Планирал е и построяването на механичен компютър на тази база, но никога не изпълнява плановете си.