Комисия по антарктическите наименования: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 9 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
Ред 12:
== Топонимични указания ==
През [[1995]] Комисията разработва и приема свои ''Топонимични указания'', които в частност въвеждат [[Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица|Обтекаемата система]] за [[транслитерация на българските букви с латински]], възприета впоследствие за официална употреба в България и включена в българското законодателство чрез [[s:Закон за транслитерацията|''Закона за транслитерацията'']], приет през 2009 г.<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/fileUploadShowing.jsp?&idFileAtt=79168&allowCache=true Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009].</ref> През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,<ref>[http://www.eki.ee/wgrs/rom1_bg.htm Bulgarian]. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.</ref> а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.<ref>[
В своята практика Комисията по антарктическите наименования дава приоритет на следните географски райони и обекти:
Ред 19:
* Географски обекти, големи по размер или иначе географски значими;
* Географски обекти, важни за полева работа (българска или на други нации) или за други цели (транспорт, туризъм, спасителни операции и др.);
* Географски обекти, нововъзникнали в резултат на оттегляне или разпадане на ледници (острови, протоци, полуострови, носове, заливи).<ref>„Български имена“. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [
Комисията разглежда за евентуално наименуване само безименни, добре идентифицирани и снабдени с подробно стандартизирано описание обекти.
== Топографски проучвания и картография ==
В дейността си Комисията ползва [[Географска информационна система|географска информация]] и [[карта|картографски материал]] от [[топография|топографски]] проучвания в Антарктика, като проучването на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]] от [[1995]]/[[1996]] и топографската експедиция [[Тангра 2004/05]]. Полевата работа, извършена по време на експедицията, е отбелязана през 2012 г. от ''[[Discovery Channel]]'', Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.<ref>[
Комисията публикува първата българска [[карта|топографска карта]] на островите Ливингстън и [[Гринуич (остров)|Гринуич]] през [[2005]], и заедно с Военногеографската служба на [[Българска армия|Българската армия]] – първата подробна топографска карта на остров [[Смит (остров, Антарктика)|Смит]].
Ред 32:
== Антарктически имена в България ==
С оглед популяризирането на Антарктика и българското присъствие и участие в нейното изследване, Комисията по антарктическите наименования насърчава български селища да дават подходящи антарктически имена на свои обществени места. Името на остров Ливингстън вече е дадено (или е в процес на одобрение) на няколко площада и улици като ''„пл. Остров Ливингстън“'' в [[Самуил (село)|Самуил]] и [[Кула (град)|Кула]], и ''„ул. Остров Ливингстън“'' в [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[Ямбол]], [[Петрич]], [[София]], [[Ловеч]] и [[Видин]],<ref>
== Вижте също ==
| |||