Разлика между версии на „Иларий Пиктавийски“

м
редакция без резюме
(Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8)
м
 
Около 350 г. е Иларий избран и ръкоположен за епископ на родния си град.
 
Води борба с арианската ерес, която е широко разпространена по негово време. През 356 г. на свикания от арианските епископи събор в Битере Иларий се обявява против откритите ариани, особено против Арлеския епископ Сатурнин, и отказва да осъди [[Атанасий Велики]], като се позовава на постановленията на Сардикийския събор. По искане на арианските епископи император [[Констанций II|Констанций]] заповядал на управляващия [[Галия]] Юлиан да изпрати Иларий и Тулузския епископ Родон на заточение на Изток във Фригия (Мала Азия). В изгнание прекарва четири години, като не престава да се грижи за запазването на чистотата на православието. През 359 г. префектът му разрешава да участва на Селевкийския събор, където защитава западните епископи от обвиненията им в савелианство. От Селевкия св. Иларий отива в Константинопол и отправя писмо до император Констанций да му разреши да влезе в открит спор с арианите, за да разкрие несъстоятелността на тяхното учение. Молбата му не била удовлетворена, но на Иларий е разрешено да се завърне в родината си и да заеме отново епископската си катедра. След завръщането си в Пиктавия Иларий свиква няколко събора в защита на православието; на тях арианските епископи са осъдени и низвергнати. През 364 г. е свикан събор в Медиолан (Милано) под председателството на Иларий, за да се занимае с положението на тамошния епископ Авксентий, главен представител и разпространител на арианството в Италия. СИларийИларий умира в Поатие през 367 г.
 
Папа [[Пий IX]] го провозгласява за учител на Църквата на 13 май 1851 г. Почитан е от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Лутеранската и Англиканската църкви.