Динково: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Мъниче селища в България}} => {{мъниче|селище в България}} |
отделянето на инфото за комунистическия деец в сектор личности, премахнати определенията "антифашистки" и "фашистки" |
||
Ред 15:
== История ==
Селото възниква с името '''Хасанова махала''' През [[1881]] година е преименувано на '''Борисово''', а през [[1950]] година с Указ № 45 е преименувано на '''Динково'''<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> в чест на комунистическия деец Господин Райков - Динко.
По време на [[Колективизация в България|колективизацията]] в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативно земеделско стопанство „Лисенко“]] по името на съветския псевдоучен [[Трофим Лисенко]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 123}}</ref>
След [[Първата световна война]] се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участва дейно в [[Септемврийското
== Редовни събития ==
* [[Събор]]ът на селото се провежда на [[1 май]].
== Източници ==
▲<!-- == Личности == -->
<references />
== Външни препратки ==
▲Роден е на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с).
▲След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участва дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов – Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов – секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: „Да живее комунизма“, след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението.
[https://www.facebook.com/Dinkovo www.facebook.com]
| |||