Криза с тавана на федералния дълг на САЩ (2011): Разлика между версии

Проблемът с дълговата криза се изразява в това, че САЩ непрестанно след [[Втората световна война]] увеличават своите държавни разходи, без да успеят да пречупат тази трайна негативна тенденция, и през 2011 г. е достигната и премината своеобразната „[[точка на кипене]]“, след като размера на държавния дълг на САЩ е прехвърлил на 100% средния брутен вътрешен продукт за страната за първи път след Втората световна война. <ref>[http://www.foxnews.com/politics/2011/08/04/us-debt-reaches-100-percent-countrys-gdp/ U.S. Debt Reaches 100 percent of Country's GDP]</ref> Според [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]], по този начин САЩ са вече в групата, чийто [[публичен дълг]] надхвърля техния БВП. Групата включва Япония (229 процента), Гърция (152%), Ямайка (137%), Ливан (134 процента), Италия (120 процента), Ирландия (114%) и Исландия (103%). <ref>[httphttps://web.archive.org/web/20111029092814/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hu18Ed3hBnAs9vVR8e7oDqOHn_gg?docId=CNG.09344e04a4343e6da8865fa6aed02fa6.31 US borrowing tops 100% of GDP: Treasury]. AFP.</ref>

Последната стойност на „тавана“ на американския държавен дълг, преди тази от 31 юли 2011 г., е определена на 12 февруари 2010 г. – 14,294 трилиона долара. <ref name=HRRES45>{{cite web|url=http://thomas.loc.gov/cgi-bin/bdquery/z?d111:HJ00045:@@@D&summ2=m& |title=Bill Summary & Status – 111th Congress (2009 – 2010) – H.J.RES.45 – CRS Summary – THOMAS (Library of Congress) |publisher=Thomas.loc.gov | date =4 февруари 2010 |accessdate=3 август 2011}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.reuters.com/article/2010/02/12/us-usa-obama-debt-sign-idUSTRE61B4AU20100212 |title=Obama signs debt limit-paygo bill into law |agency=Reuters | date =12 февруари 2010 |accessdate=28 юли 2011}}</ref> Новото решение на двете камери на Конгреса на САЩ е за плавно двуетапно, в рамките на 10 г., ново увеличение, съответно с 1 и 1,8 трилиона долара. [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=984657] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110817060359/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=984657 |date=2011-08-17 }} Пазарите реагират обратно на новото повишение на държавния дълг на САЩ и на 3 август 2011 г. само за един ден в резултат от борсовите котировки държавния дълг на САЩ нараства с нови $ 238 милиарда, т.е. тъй като новия таван на дълга е определен на около 60% от американските държавни бюджетни разходи, борсите отбелязват най-голямото еднодневно увеличение на котировката на държавния дълг в историята на Съединените щати. Този борсов „израз на доверие“ в платежоспособността на САЩ е нож с две остриета, ако не бъде пречупена трайната тенденция в публичните финанси на САЩ след края на Втората световна война. <ref>[http://www.washingtontimes.com/news/2011/aug/3/us-eats-most-debt-limit-one-day/ "U.S. eats up most of debt limit in one day"]. ''[[The Washington Times]]''. 3 август 2011.</ref><ref name="United States Treasury, Daily Treasury Statement">{{cite web |url=https://www.fms.treas.gov/fmsweb/viewDTSFiles?dir=w&fname=11080400.pdf|title=Daily Treasury Statement (for August 3)|publisher=[[United States Department of the Treasury|US Department of the Treasury]] | date =4 август 2011 |accessdate=15 август 2011}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 5 август 2011 г., агенция [[Standard & Poor's]] за първи път в историята понижава дългосрочния кредитен рейтинг на САЩ от ААА до АА +, което от своя страна вбесява американската държавна администрация и срещу агенцията започва разследване. <ref name="NYTimes_20110806">{{cite news

|accessdate=6 август 2011}}</ref>[http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/08/18/1140946_sasht_razsledvat_sp_za_pogreshno_postaveni_reitingi/ www.dnevnik.bg] От друга страна международната реакция срещу поредното увеличаване на държавния дълг на страната е крайно негативна, и оценяна с епитети, като „авантюра“ и „опасно безотговорна“. [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=986237] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120127130126/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=986237 |date=2012-01-27 }} В случая най-важна и определяща е китайската реакция, тъй като китайската държава е най-големия инвеститор и кредитор на САЩ. Официалната информационна агенция [[Синхуа]] е остро критична към САЩ, като изявлението ѝ гласи, че американското решение за нов таван на държавния дълг поставя вече под въпрос това дали американския долар ще продължи да бъде в бъдеще световна резервна валута, придружено от призив за налагане на международен контрол над печатането на американски долари. <ref>[http://edition.cnn.com/2011/BUSINESS/08/06/global.economy.reaction/ World reacts to U.S. credit downgrade]</ref>

САЩ формират държавен дълг още по време на т.нар. [[Американска революция]]. Почти всички президенти от [[Хари Труман]] насетне увеличават по различни поводи и причини държавния дълг на страната. Примерно, преди т.нар. [[Кубинска ракетна криза|Кубинска криза]], през март 1962 г., таванът на дълга е увеличен 74 пъти <ref>{{cite web|url=http://money.cnn.com/2011/01/03/news/economy/debt_ceiling_faqs/index.htm|title=Debt ceiling FAQs: What you need to know|publisher=CNN |first=Jeanne |last=Sahadi|date=18 май 2011|accessdate=1 август 2011 }}</ref>, след което по времето на [[Звездни войни|„Звездните войни“]] на президента [[Роналд Рейгън]] същият отново е увеличен 18 пъти, последвано от ново осемкратно увеличение при [[Бил Клинтън]] и седемкратно по време на президентстването на [[Джордж Уокър Буш]]. <ref>{{cite web|url=http://money.cnn.com/2011/01/03/news/economy/debt_ceiling_faqs/index.htm|title=Debt ceiling FAQs: What you need to know|publisher=CNN |first=Jeanne |last=Sahadi|date=18 май 2011|accessdate=1 август 2011 }}</ref> По времето когато президент на САЩ е [[Барак Обама]], три пъти е вдиган тавана на американския държавен дълг. В резултат от цялото това историческо наслагване, тавана на държавния дълг на САЩ е увеличен 68 пъти от 1960 г. насам. По този начин статистиката сочи, че през месец май 2011 г. близо 40% от американските държавни разходи се осъществяват с пари взети назаем. <ref name='letter'>{{cite web|url= http://www.treasury.gov/initiatives/Documents/DLDeMint062811.pdf|title=Letter to the Hon Jim DeMint|publisher=Secretary of Treasury [[United States Department of the Treasury|US Department of the Treasury]] |date=28 юни 2011|accessdate=29 юли 2011|author=Timothy Geitner }}</ref> Съществува опасност, предвид трайно неблагоприятната тенденция в американските публични финанси, страната да се окаже в невъзможност даже да покрива лихвите по държавните ценни книжа на САЩ, което предизвиква паника сред кредиторите и инвеститорите. В сравнителен план, от страните с висок кредитен рейтинг, единствено Дания има по-висок таван на държавния дълг („има нещо гнило в Дания“ [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3067&sectionid=5&id=0001201]), но тази страна е незначителна в световната икономика. <ref name="autogenerated1970">{{cite web|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/1107/31/fzgps.01.html |title=Interview with GM's Dan Akerson; Killing in the Name of the Knights Templar; Interview With Christine Lagarade |publisher=CNN |date=31 юли 2011 |accessdate=1 август 2011}}</ref> Сред инвеститорите и кредиторите на САЩ преобладават 25 страни, най-голяма от които е Китай с близо 1,2 трилиона долара. Втория по големина инвеститор и същевременно кредитор на САЩ е Япония с малко под 1 трилион долара, следвана от Великобритания с 346,5 млрд. долара, Бразилия с 211,4 млрд. долара. Германия трябва да получи плащания от САЩ по кредити за 61,2 млрд. долара, а Полша за 27,9 милиарда долара, като на опашката по размер е Франция. Сред страните инвеститорки и кредиторки на САЩ е и Русия със 160 милиарда долара, което кара руския премиер [[Владимир Путин]] да заяви на 1 август 2011 г., че САЩ са световен финансов паразит, който живее върху гърба на останалите производствени икономики на [[кредитор]]ите си. От своя страна Китай е вече предупредил политиците в Щатите да не си „играят с огъня“. [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=985541] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110810160710/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=985541 |date=2011-08-10 }}