Заговор от 20 юли: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
→‎20 юли 1944 г.: по източниците; форматиране: 6x кавички, 4x тире, интервал, й→ѝ (ползвайки Advisor)
Ред 105:
 
=== Реакции в чужбина ===
Според Марион Дьонхоф, журналистка и съредактор на седмичния вестник [[Цайт]], управляващите извън Германия са информирани и знаят какво точно се е случило, но разпространяват умишлено дезинформация.<ref name="Dönhoff">[[Marion Gräfin Dönhoff]]: [https://www.zeit.de/1995/30/Neue_Dokumente/komplettansicht ''Neue Dokumente'' (zeit.de)], DIE ZEIT 30/1995.</ref> Тя пише, че усилията на [[Карл Фридрих Гьорделер]] и [[Адам фон Трот цу Золц]] да намерят подкрепа в чужбина са посрещнати от „стена от мълчание“. Против своята по-добра преценка Западните съюзници приемат версията на Хитлер и възприемат атентата като организиран и извършен от „амбициозни офицери“.<ref>Christian Graf von Krockow: ''Eine Frage der Ehre.'' Rowohlt, Berlin 2002, S. 119.</ref><ref>Haug von Kuehnheim: ''Marion Dönhoff.'' Rowohlt Reinbek 1999, S. 36.</ref>
{{източник|В чужбина покушението е било омаловажавано, защото тогава [[Германия]] е била представяна като морално по - низсша и в процес на разгром.|2021|02|15}} Примерно [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] в реч, произнесена на [[2 август]] [[1944]] г. пред [[Камара на общините на Великобритания|долната Камара на Британският парламент]] нарича покушението част от "битка за изтребление сред сановниците на Третия райх", и заявява, че „Водещите личности на германския райх се избиват помежду си или се стремят да се убият един друг; но дните им са преброени. " - въпреки че Чърчил предварително е знаел за атентата.<ref>[[Marion Gräfin Dönhoff]]: [https://www.zeit.de/1995/30/Neue_Dokumente/komplettansicht ''Neue Dokumente'' (zeit.de)], DIE ZEIT 30/1995.</ref> <ref>[WAR SITUATION HC Deb 02 August 1944 vol 402 cc1459-568 https://api.parliament.uk/historic-hansard/commons/1944/aug/02/war-situation#S5CV0402P0_19440802_HOC_380]</ref> {{източник|На [[9 август]] същата година [[Ню Йорк Таймс]] сравнява покушението с "разчистване на сметки в атмосферата на [[Мафия|тъмен престъпен свят]]", а това не е поведение, което би било "нормално да се очаква от офицерския корпус на цивилизована държава". [[Иля Еренбург]] пише в официоза на [[Червена армия|Червената армия]] "Красная звезда", че [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] е поставяна на колене не от Бунтовни офицери, а от Червената армия и Съюзниците й, защото "Нашите армии са по - бързи от [[Съвест|съвестта]] на фрицовете". <ref>Frank Brendle: [https://jungle.world/artikel/2006/29/17880.html ''Wir sind Stauffenberg'' (jungle.world)] 19. Juli 2006.</ref>Въпреки опитите на заговорниците за спечелване на подкрепа, атентатът се сблъсква със "стена на мълчанието", като не получават помощ, а Западните съюзници възприемат атентата като организиран и извършен от "амбициозни офицери".|2021|02|}15}
 
[[Уинстън Чърчил]] в реч произнесена на [[2 август]] [[1944]] г. пред [[Камара на общините на Великобритания|долната Камара на Британският парламент]] казва: „Водещите личности на германския райх се избиват помежду си или се стремят да се убият един друг...“<ref name="Brendle">Frank Brendle: [https://jungle.world/artikel/2006/29/17880.html ''Wir sind Stauffenberg'' (jungle.world)] 19. Juli 2006.</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://api.parliament.uk/historic-hansard/commons/1944/aug/02/war-situation#S5CV0402P0_19440802_HOC_380 | заглавие = WAR SITUATION HC Deb 02 August 1944 vol 402 cc1459-568 | достъп_дата = 17 февруари 2021 г. | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The highest personalities in the German Reich are murdering one another, or trying to, while the avenging Armies of the Allies close upon the doomed and ever-narrowing circle of their power. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref name="Dönhoff" />
 
{{източник|В чужбина покушението е било омаловажавано, защото тогава [[Германия]] е била представяна като морално по - – низсша и в процес на разгром.|2021|02|15}} Примерно [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] в реч, произнесена на [[2 август]] [[1944]] г. пред [[Камара на общините на Великобритания|долната Камара на Британският парламент]] нарича покушението част от "битка за изтребление сред сановниците на Третия райх", и заявява, че „Водещите личности на германския райх се избиват помежду си или се стремят да се убият един друг; но дните им са преброени. " - въпреки че Чърчил предварително е знаел за атентата.<ref>[[Marion Gräfin Dönhoff]]: [https://www.zeit.de/1995/30/Neue_Dokumente/komplettansicht ''Neue Dokumente'' (zeit.de)], DIE ZEIT 30/1995.</ref> <ref>[WAR SITUATION HC Deb 02 August 1944 vol 402 cc1459-568 https://api.parliament.uk/historic-hansard/commons/1944/aug/02/war-situation#S5CV0402P0_19440802_HOC_380]</ref> {{източник|На [[9 август]] същата година [[Ню Йорк Таймс]] сравнява покушението с "разчистване„разчистване на сметки в атмосферата на [[Мафия|тъмен престъпен свят]]", а това не е поведение, което би било "нормално„нормално да се очаква от офицерския корпус на цивилизована държава"държава“. [[Иля Еренбург]] пише в официоза на [[Червена армия|Червената армия]] "Красная„Красная звезда"звезда“, че [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] е поставяна на колене не от Бунтовни офицери, а от Червената армия и Съюзниците йѝ, защото "Нашите„Нашите армии са по - – бързи от [[Съвест|съвестта]] на фрицовете"фрицовете“. <ref>Frank Brendle: [https://jungle.world/artikel/2006/29/17880.html ''Wir sind Stauffenberg'' (jungle.world)] 19. Juli 2006.</ref>Въпреки опитите на заговорниците за спечелване на подкрепа, атентатът се сблъсква със "стена на мълчанието", като не получават помощ, а Западните съюзници възприемат атентата като организиран и извършен от "амбициозни офицери".|2021|02|}15}
 
=== Възприемане в Германия след войната ===
{{източник|До 60 - – те години на 20 - – ти век от мнозинството от германският народ заговорниците от 20 юли са възприемани като "[[Държавна измяна|изменници]]", организирали и извършили [[Атентат]] срещу [[Държавен глава|държавният си глава]] и [[Главнокомандващ|главнокомандващият]] на [[Вермахт|немските въоръжени сили]] във [[Война|военно време]], изменяйки и на офицерската си клетва за вярност. Но след това паметта им започва да се почита широко в двете германски държави.|2021|02|15}}
 
== Филми ==