Кулак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Кулаци в България: изчистване на правописни и пунктуационни грешки |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 17:
В своя реч от 1947 година завеждащият Селския отдел на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет на Българската комунистическа партия]] [[Титко Черноколев]] дава дефиниция на кулаците, следваща плътно съветската – хора в селата, които използват наемен труд или се занимават с неземеделска дейност. Със [[Закон за национализацията|Закона за национализацията]] от 1947 година повечето дребни занаятчийски и промишлени предприятия в селата са национализирани, а малко след това Законът за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството почти ликвидира частната собственост в този сектор, засягайки хиляди собственици.<ref name="груев"/>
Това не е само морална категория, а и политическа репресия срещу земеделските собственици с методите на държавното управление<ref>[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf |date=2012-05-11 }}, юли 1956 г.</ref>, дори и след приемането им в ТКЗС. Оценката и обявяването за „враг на народа“ и кулак на даден селянин е оставено да се извърши от местните партийни органи. Политическото преследване на кулаците и семействата им, репресиите срещу тях и лишаването им от собственост е наричано „разкулачване“. То се извършва както от местните, така и от държавните органи на властта, без никакво правно основание и без никакви причини за нарушениия съгласно законите на страната<ref>Архивни документи за село Бутан, област Враца. поз. № 105. Протокол от заседание на Управата при Общинско управление, с. [[Бутан (село)|Бутан]], 3 септември 1950 г. с данни за обявените за кулаци жители на селото и иззети от тях земи, гори, инвентар. Ф. 521, оп. 1, а.е. 2, л. 82 – 84, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив, Враца</ref>.
Практически с отнемането на собствеността те са превръщани в пролетарии. Въпреки това съдбата на всеки от семейството на кулак, в т. ч. и децата, се предопределя и от официално издавани характеристики от местните партийни и общински структури. Те са предназначени да следват лицето в трудови, милиционерски или други държавни структури и се изискват и издават при всяка промяна в битието на хората до края на живота им, независимо от това че правената проверка се извършва от органи, понякога териториално разположени много далеч, от мястото където е обявен „врагът на народа“. Тези характеристики се съхраняват секретно в трудовите и други досиетата и се приемат като абсолютна истина, не подлежат на какъвто и да е контрол, не подлежат на проверка или на правно опровергаване на фактите в тях чрез съдебни решения. Това определя отношението към лицата за работа, обучение особено във висшите учебни заведения, задгранични пътувания или работа зад граница и др., защото се определят като неблагонадеждни, описват се като „врагове на народа“, които ''„не приемат мероприятията на народната власт“'', въпреки че ''„нямат противообществени прояви“''.
| |||