Стримонци: Разлика между версии

Според сведенията на византийския хронист [[Теофан Изповедник]] (IX в.) за похода на византийския император [[Юстиниан II]] срещу македонските славяни в 687 г. може да се приеме, че в разгрома му са взели участие и стримонците. Струмските славяни вероятно са били засегнати от похода през 759 г. на император [[Константин V Копроним]], когато той (по сведения на същия хронист) опленил славините в [[Македония (област)|Македония]], а останалите покорил. През IX в., византийската реконкиста срещу славянските племена на Балканите навлиза в своя апогей и южните земи на стримонците са организирани в новата византийска тема [[Стримон (тема)|Стримон]]<ref>{{cite book | last = Stratos | first = Andreas N. | authorlink = Andreas Stratos | title = Byzantium in the Seventh Century, Volume IV: 668–685 | publisher= Adolf M. Hakkert | year = 1978 | location = Amsterdam | isbn = 9789025606657 | pages = 87–90}}</ref> Българската държава прави няколко неуспешни опита да покори стримонците при управлението на [[Телериг]] (768-77), [[Кардам]] (777-803) и [[Крум]] (803-814). Около 840 г., при експанзията на българите на югозапад, хан [[Пресиян]] (836-852) присъединява част от територията на стримонците към българската държава. Последното споменаване на стримонците в изворите е във връзка с [[Обсада на Солун|обсадата на Солун]] от арабите през 904 г., в която племето участва като съюзник на арабския флот, начело с Лъв Триполит.<ref>{{cite book | title = John Kaminiates: The Capture of Thessaloniki | url = https://archive.org/details/johnkaminiatesca00fren | editor1-first = David | editor1-last = Frendo | editor2-first = Athanasios | editor2-last = Fotiou | publisher = Australian Association for Byzantine Studies | year = 2000 | location = Perth | isbn = 1-876503-00-9 | page = [https://archive.org/details/johnkaminiatesca00fren/page/144 144]}}</ref> През Х в., стримонците постепенно са асимилирани в рамките на българската славянска народност.