Геология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м https://gramatika-bg.com/pravopis/pravopis-upotreba-na-opredelitelen-chlen-4len.html |
Add 1 book for Уикипедия:Възможност за проверка (20210215)) #IABot (v2.0.8) (GreenC bot |
||
Ред 8:
Систематичният интерес към геоложките явления, възниква не по-късно от 6 век пр.н.е., когато древногръцкият философ [[Питагор]] се опитва да обясни отделянето на остров [[Сицилия]] от [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] с разрушителното действие на морските вълни. Според него наличието на морски вкаменелости в скалите на сушата се дължи на това, че морето се е преместило и оставило върху сегашната суша своите следи. През 4 век пр.н.е. философът [[Теофраст]] пише своя труд „За камъните“, систематизиращ тогавашните познания за [[Скала|скалите]]. През [[Древен Рим|Римската епоха]] [[Плиний Стари]] описва подробно много от използваните по това време минерали и метали, като отбелязва правилно и особеното образуване на [[кехлибар]]а.
Някои съвременни изследователи отнасят началото на съвременната геология към [[Златен век на исляма|Златния век на исляма]].<ref>{{cite book | last = Garrison | first = Fielding Hudson | year = 1922 | title = An introduction to the history of medicine: with medical chronology, suggestions for study and bibliographic data | url = https://archive.org/details/anintroductiont02garrgoog | publisher = Saunders | location = | pages = [https://archive.org/details/anintroductiont02garrgoog/page/n130 126] | isbn = | quote = The Saracens themselves were the originators not only of algebra, chemistry, and geology, but of many of the so-called improvements or refinements of civilization, such as street lamps, window-panes, fireworks, stringed instruments, cultivated fruits, perfumes, spices, etc. | lang = en }}</ref> Един от най-ранните мюсюлмански геолози е [[Ал-Бируни]] (973 – 1048), в чиито трудове се намират едни от първите описания на геологията на [[Индия]] и хипотезата, че [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]] в миналото е бил дъно на море.<ref name=Salam>{{cite | фамилия-част = Salam | име-част = Abdus | заглавие-част = Islam and Science | фамилия = Lai | име = C. H | заглавие = Ideals and Realities: Selected Essays of Abdus Salam, 2nd ed. | място = Singapore | издател = World Scientific | дата = 1987 | isbn = | език = en | страница = 179 – 213}}</ref> Неговият съвременник [[Авицена]] (981 – 1037) изгражда подробни теории за образуването на планините, причината за земетресенията и други важни за съвременната геология въпроси.<ref>{{cite book | last = Toulmin | first = S. | coauthors = J. Goodfield | year = 1965 | title = The Ancestry of science: The Discovery of Time | publisher = Hutchinson & Co. | location = London | pages = 64 | isbn = | lang = en }}</ref> В [[Китай]] ученият [[Шън Куо]] (1031 – 1095) формулира хипотеза за процеса на образуване на сушата.
В Европа датчанинът [[Нилс Стенсен]] (1638 – 1686) формулира трите основни принципа на [[стратиграфия]]та: принципът на суперпозицията, на първоначалната хоризонталност и на хоризонталния континуитет. Самото наименование „геология“ е използвано за пръв път през 1778 година от швейцареца [[Жан-Андре Дьолюк]]. Преди това зараждащата се наука е наричана земезнание, геогнозия, физическа география, наука за земните пластове и други.
| |||