Левица: Разлика между версии

Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
(Add 2 books for Уикипедия:Възможност за проверка (20210215)) #IABot (v2.0.8) (GreenC bot)
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
Политическите термини „ляв“ и „[[десница|десен]]“ са въведени в разгара на [[Френската революция]] (1789 – 1799) и се отнасят за разположението на местата за седене на френските [[Генерални щати на Франция|Генерални щати]]: тези, които седят отляво по принцип се противопоставят на [[монархия]]та и подкрепят [[революция]]та, създаването на [[република]] и [[секуларизация]],<ref name="Knapp">{{cite book|last1=Knapp|first1=Andrew|last2=Wright|first2=Vincent|title=The government and politics of France|date=2006|publisher=Routledge|location=London |isbn=978-0-415-35732-6|edition=5|url=https://archive.org/details/governmentpoliti0000knap|url-access=registration}}</ref> докато тези отдясно подкрепят традиционните институции на [[Стария ред]]. Употребата на термина „ляв“ се разпространява след възстановяването на френската монархия през 1815 г.<ref>''Realms of memory: conflicts and divisions'' (1996), ed. Pierre Nora, „Right and Left“ by Marcel Gauchet, p. 248.</ref>
 
С течение на времето терминът започва да се използва за редица движения, особено [[Републиканизъм|републиканизма]], [[Социализъм|социализма]], [[Комунизъм|комунизма]], [[Анархизъм|анархизма]] и [[социалдемокрация]]та през 19 и 20 век.<ref>{{cite book|first=Michael|last=Schmidt|first2=Lucien|last2=Van der Walt|title=Black Flame: The Revolutionary Class Politics of Anarchism and Syndicalism|series=Counter-Power|volume=1|publisher=AK Press|year=2009|page=128|isbn=978-1-904859-16-1}}</ref> В днешно време за „леви“ се считат широк спектър от партии и движения,<ref>{{cite book|first=Jean Francois|last=Revel|title=Last Exit to Utopia|page= 24|publisher=Encounter Books|year=2009|isbn=978-1594032646|url=https://archive.org/details/lastexittoutopia0000reve/page/24}}</ref> включително движенията за граждански права, [[Феминизъм|феминистките]] движения, антивоенните движения и екологичните движения.<ref>{{cite journal|first=Eric|last=Neumayer|title=The environment, left-wing political orientation, and ecological economics|journal=Ecological Economics|volume=51|year=2004|issue=3 – 4|pages=167 – 175|doi=10.1016/j.ecolecon.2004.06.006|url=http://eprints.lse.ac.uk/714/1/EE_51%283-4%29.pdf}}</ref><ref>{{cite book|first=John|last=Barry|title=International Encyclopedia of Environmental Politics|publisher=Taylor & Francis|year=2002|isbn=978-0415202855|url=https://archive.org/details/internationalenc0000unse_a2h7}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.econ.ohio-state.edu/Fleisher/courses/econ508winter06/docs/Democratic_socialism.pdf|title=Democratic socialism|accessdate=3 юни 2017|url-status=bot: unknown|archiveurl=https://web.archive.org/web/20060902085146/http://www.econ.ohio-state.edu/Fleisher/courses/econ508winter06/docs/Democratic_socialism.pdf|archivedate=2 септември 2006}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060902085146/http://www.econ.ohio-state.edu/Fleisher/courses/econ508winter06/docs/Democratic_socialism.pdf |date=2006-09-02 }}</ref><ref>{{Cite journal|url=https://www.theguardian.com/environment/2014/sep/05/green-party-left-uk-politics-caroline-lucas|title=Green party to position itself as the real left of UK politics|author=Fiona Harvey|journal=The Guardian|date=5 септември 2014}}</ref><ref name="sarnold">{{cite book|last=Arnold|first=N. Scott|title=Imposing values: an essay on liberalism and regulation|url=https://archive.org/details/analyzingpolitic00grig|publisher=Oxford University Press|year=2009|location=Florence|isbn=978-0-495-50112-1|page=[https://archive.org/details/analyzingpolitic00grig/page/n3 3]}}</ref> Левицата често твърди, че човешкото развитие процъфтява, когато индивидите встъпват в кооперативни, взаимно уважителни отношения, които могат да виреят, само когато се премахнат прекомерните различия в статута, властта и богатството.<ref>Clark, Barry (1998) ''Political Economy: A Comparative Approach''. Westport, Connecticut: Praeger Press {{ISBN|9780275958695}}</ref>
 
== Източници ==
66 539

редакции