Леонардо Фибоначи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилна вътрешна препратка |
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 25:
== Биография ==
Леонардо Фибоначи е роден около 1170 г. в [[Пиза]]<ref name="thinkquest">{{cite web | url = http://library.thinkquest.org/27890/biographies1.html | title = The Fibonacci Series – Biographies – Leonardo Fibonacci (ca.1175 – ca.1240) | publisher = Library.thinkquest.org | accessdate = 2 август 2010 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100205173945/http://library.thinkquest.org/27890/biographies1.html |date=2010-02-05 }}</ref> в семейството на богатия търговец Гулиелмо деи Боначи. Докато е жив, самият Леонардо използва името ''Леонардо Биголо'', като едва след смъртта му започват да го наричат Фибоначи (от ''figlio di Bonacci'', „син на Боначи“).
Бащата на Леонардо е официален представител (''publicus scriba pro pisanis mercatoribus'') на търговците от [[Пизанска република|Пизанската република]] в [[Бежая|Буджа]], пристанище в днешен [[Алжир]], което по това време е под властта на [[алмохади]]те. През тези години Буджа е важно интелектуално средище и в града живеят видни арабски учени, като [[Абу Мадян]] и [[Абд ал-Хак ал-Ишбили]]. Като дете Леонардо живее там заедно с баща си, и още по това време се запознава с арабските цифри.<ref>{{cite web | first = R | last = Knott | url = http://www.maths.surrey.ac.uk/hosted-sites/R.Knott/Fibonacci/fibBio.html | title = Who was Fibonacci? | publisher = Maths.surrey.ac.uk | accessdate = 2 август 2010 | lang = en }}</ref> След като установява, че аритметичните изчисления с арабски цифри са по-прости и ефективни, отколкото с [[римски цифри]], Фибоначи предприема пътувания в [[Средиземноморие]]то – [[Египет]], [[Сирия]], [[Сицилия]], [[Прованс]], [[Цариград]], за да се учи при водещите математици от това време. Той се връща в [[Италия]] около 1200 г., а през 1202 г. публикува наученото в своята „Книга за смятането“ (''„Liber Abaci“'').
Ред 41:
Първоначално използването на арабските цифри е прието нееднозначно и дори през 1280 г. общината на [[Флоренция]] забранява тяхната употреба в банките. Смята се, че цифрата 0, която не съществува в системата на римските цифри, предизвиква объркване, а според някои дори служи за предаване на тайни съобщения.<ref>{{cite book | last = Singh | first = Simon Singh | year = 2001 | title = Codici & segreti. La storia affascinante dei messaggi cifrati dall'antico | publisher = Biblioteca Univ. Rizzoli | isbn = 978-8817125390 | lang = it }}</ref>
„Книга за смятането“ включва и решение на задача за ръста на популацията на зайци при идеализирани условия. Решението за всяко следващо поколение образува [[редица]] от числа, наречени по-късно [[числа на Фибоначи]]. Тя е известна на индийските математици още през 6 век,<ref>{{cite book | title = Toward a Global Science | first = Susantha | last = Goonatilake | publisher = Indiana University Press | year = 1998 | page = 126 | isbn = 9780253333889 | url = http://books.google.com/?id=SI5ip95BbgEC&pg=PA126&dq=Virahanka+Fibonacci | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = The Art of Computer Programming: Generating All Trees—History of Combinatorial Generation; Volume 4 | first = Donald | last = Knuth | publisher = Addison-Wesley | year = 2006 | isbn = 9780321335708 | page = 50 | url = http://books.google.com/?id=56LNfE2QGtYC&pg=PA50&dq=rhythms | lang = en }}</ref><ref>{{cite journal | last = Hall | first = Rachel W | year = 2008 | title = Math for poets and drummers | journal = Math Horizons | volume = 15 | pages = 10 – 11 | url = http://www.sju.edu/~rhall/mathforpoets.pdf | lang = en | access-date = 2011-11-13 | archive-date = 2012-02-12 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120212145748/http://www.sju.edu/~rhall/mathforpoets.pdf }}</ref> но именно Фибоначи популяризира тази идея на Запад. В редицата от числа на Фибоначи всяко число е сбор на предходните две, започвайки с 0 и 1. Така редицата започва с 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233, 377, 610, 987 ...<ref>{{cite web | last = Sloane | first = N. J. A | year = 2009 | url = http://oeis.org/A000045 | title = Fibonacci numbers: F(n) = F(n-1) + F(n-2) with F(0) = 0 and F(1) = 1 | work = The On-Line Encyclopedia of Integer Sequences | publisher = The On-Line Encyclopedia of Integer Sequences | accessdate = 13 ноември 2011 | lang = en }}</ref> Колкото по-навътре в редицата са разположени, толкова по-точно всеки две съседни числа, разделени едно на друго, се доближават до [[Златно сечение|златното сечение]] (приблизително 1 : 1,618 или 0,618 : 1).
=== Други произведения ===
Ред 51:
[[Файл:Leonardo da Pisa.jpg|мини|Паметникът на Леонардо Фибоначи в Пиза]]
През 19 век в Пиза е издигната статуя на Фибоначи, разположена днес в западната галерия на [[Кампосанто]], историческото гробище на [[Пиаца деи Мираколи]].<ref>{{cite web | url = http://www.epsilones.com/documentos/d-fibonacci.html#fibonacci-ingles | title = Fibonacci's Statue in Pisa | publisher = Epsilones.com | accessdate = 2 август 2010 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131102131639/http://www.epsilones.com/documentos/d-fibonacci.html#fibonacci-ingles |date=2013-11-02 }}</ref>
Значението на числата на Фибоначи в математиката е толкова голямо, че и днес на тях е посветено самостоятелно периодично издание, ''Fibonacci Quarterly''. Неговото име носи и астероидът [[6765 Фибоначи]].
| |||