Осман I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м форматиране
Ред 1:
{{Личност
| категория = монархсултан
| роден-място = [[Сьогют]], [[Османски бейлик]]
| починал-място = Сьогют, Османски бейлик
Ред 17:
}}
 
'''Осман I Гази''' или '''Гаази''' ({{lang|ota|عثمان غازى}}) е [[Турци|турски]] [[бей]], първият самостоятелен владетел от [[Османска империя|Османската династия]]. Достоверните сведения за живота на Осман [[Гази|Гаази]] са оскъдни, като голяма част от известното за него се съдържа в по-късни легенди, често обслужващи пропагандата на [[Османска династия|Османската династия]].<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 35 – 37 | isbn = 954-90556-2-0}}</ref>
 
== БиографияПроизход ==
[[Файл:Osman I area map.PNG|мини|[[Османски бейлик|Османският бейлик]] в началото и в края на управлението на Осман I]]
 
 
Според преданието Осман е роден през 1258 г. Той е легендарен син на [[Ертугрул Гази|Ертугрул]], владетел на [[османски бейлик|османския бейлик]], разположен на северозападната граница на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] с център в градчето [[Сьогют]] в долината на [[Сакария (река)|река Сакария]].<ref name="имбър"/> Осман наследява баща си през 1281 г. Първите военни и политически действия Осман Гази провежда срещу [[Византийска империя|византийците]]. През 1299 г. Иконийският султанат се разпада и той се самопровъзгласява за независим владетел и приема титлата [[султан]].
 
== Управление ==
[[Файл:Osman I area map.PNG|мини|ляво|[[Османски бейлик|Османският бейлик]] в началото и в края на управлението на Осман I]]
Осман наследява баща си през 1281 г. Първите военни и политически действия Осман Гази провежда срещу [[Византийска империя|византийците]]. През 1299 г. [[Иконийски султанат|Иконийският султанат]] се разпада и той се самопровъзгласява за независим владетел и приема титлата [[султан]].
 
Около 1302 г. Осман нанася поражение на византийския военачалник [[Музалон]]. Малко по-късно той завзема Белакома ([[Беледжик]]) и още няколко крепости в долината на Сакария – [[Инегьол]], [[Кьопрюхисар]], [[Ярхисар]], [[Йенихисар]].<ref name="имбър"/> През 1302 г. османските войски разгромяват византийците при крепостта [[Куюнхисар]] и със завземането ѝ навлизат в [[Мармара]].
Line 28 ⟶ 32:
Осман Гаази поставя за управители на завоюваните райони синовете си и брат си. [[Ескишехир]] се управлявала от брат му [[Гюндюз]], [[Караджахисар]] от сина му [[Орхан I|Орхан Гази]], Ярхисар от [[Хасан]], Инегьол от [[Тургут]]. Останалите стратегически зони са дадени за управление на най-приближените му командири, отличили се при тяхното завоюване. По този начин той ги прави зависими и си осигурява по-нататъшната им подкрепа.
 
В края на 1306 г., след завземането на [[Кестел]], [[Кете]] и [[Улубат]], е подписан първият военен договор в историята на бъдещата [[Османска империя]] – с [[Византия]] след офанзивата на [[каталунска компания|каталунската компания]].
 
Осман Гаази започва да оказва натиск върху Византийската империя, като контролира едни от най-важните за нея търговски пътища. През този период част от населението на завоюваните от Осман територии започва доброволно да приема [[Ислям|исляма]]. Сред тях има даже високопоставени лица във византийската администрация, като [[Кьосе Михал]], управител на крепостта [[Харман кая]] ({{lang|tr|Harmankaya}}) в подножието на [[Олимп (Мала Азия)|Олимп]] в [[Мала Азия]]<ref>{{cite journal | last = Чорбаджиев | first = Николай | authorlink = | coauthors = | year = 2008 | month = | title = Родът Михалоглу и ислямът | journal = Епохи | publisher = Университетско издателство Св. св. Кирил и Методий | location = Велико Търново | volume = 16 | issue = 1 | pages = 91 – 110 | doi = | id = | url = http://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol16/iss1/6 | format = pdf | accessdate = 28 ноември 2019 | lang-hide = | lang = }}</ref>. Заедно със своята армия той доброволно се присъединява към османците и по този начин неговите крепости [[Ефке]], Месек и [[Акхисар]] преминават към територията на Осман. През 1315 г. е завзета [[Бурса]] и обявена съвсем символично за първата османска столица.
 
Известни са шест синове на Осман – Орхан, Чобан, Мелек, Хамид, Пазарлу и Алаеддин – и една дъщеря, Фатма. Орхан го наследява не без затруднения, защото си съперничи с Алаеддин, който доброволно (или насила) се отказва от престола. През 1320 г., поради заболяване на Осман, [[Орхан I|Орхан Гаази]] поема командването. Османската армия завзема областите [[Мудания]] и [[Гемлик]] (1321), [[Акиази]] и [[Анякой]] (1323 г.), [[Карамурсел]] и [[Карацебей]] (1324) и [[Орханели]] (1325).
Line 36 ⟶ 40:
Територията на Османския бейлик при Осман нараства от 4800 квадратни километра на 16 000 квадратни километра. Освен че завоюва нови територии, той създава и много закони. Местните [[Спахия|спахии]], събирайки [[тимар]]а от селяните, си осигуряват средства за закупуването на коне и оръжия, необходими за многото войни.
 
Осман умира по всяка вероятност между септември 1323 г. и март 1324 г.<ref name="OSMA">{{Цитат уеб | заглавие = OSMAN I – TDV İslâm Ansiklopedisi | автор = | труд = TDV İslâm Ansiklopedisi| дата = | достъп_дата = 1 ноември 2019| уеб_адрес = https://islamansiklopedisi.org.tr/osman-i| език = tr | цитат = }}</ref>. Ако наистина е живял до превземането на Бурса (6 април 1326 г.), както твърдят някои хронисти и арабският пътешественик [[Ибн Батута]], със сигурност той не е упражнявал властта си след март 1324 г. Според най-ранния автентичен османски документ, съставен през март 1326 г., по това време той вече е починал.<ref name="имбър"/>
 
== Бележки ==