Потребител:Mmm-jun/Пясъчник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 228:
Лошите новини тежат на шаха и той, за да се разведри и почине от налегналите го грижи, тръгва на лов. На връщане за дома среща овчар с куче, окачено на дърво. На въпроса, защо го е направил, овчарят му разказва своята история. Кучето е било пазач на стадото. Овчарят обаче забелязва, че овцете започват да изчезват. Броят им намалява до степен, че той, който е бил богат собственик на голямо стадо, сега е един обикновен беден овчар. Един ден, както наблюдава кучето си, овчарят вижда, как кучето се сношава с една вълчица, след което я сотавя да изяде една тлъста овца. Kучето е наказано за това предателство.
Шах Бахрам взема поука от разказа на овчаря и разбира, че също е пастир на своето царство, а то е претърпяло вреда от неговия пазач-везир. Бахрам свиква събрание на велможите, провежда разследване на престъпленията на везира, измежду многото пострадали изслушва свидетелствата на седем души, обезщетява ги и осъжда везиря на смърт чрез обесване.
Редът в царството се възстановява, хазната се напълва, а овчарят, чиято притча отвори очите на шаха е щедро възнаграден. Опасността от на китайското нашествие също отминава
Като поука от досегашния си живот Бахрам осъзнава тленността на материалните ценности. Духовното е това, към което вече се стреми. Той се отрича от седемте си жени, превръща техните замъци в храмове на огъня и се отдава на религиозно служение. Когато навършва 60 години, тръгва на лов, който се оказва последен. Докато неговите придружители гонят газели и
== Издания и преводи ==
| |||