Полупроводниково (статично) дисково устройство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ingénieur15 (беседа | приноси) м Няма в българския инженерен език понятие форм-фактор. Знае се как се нарича това в техн. документация от сто години в България. |
Ingénieur15 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 61:
== Конфигурации ==
Размерът и формата на всяко устройство се дължат до голяма степен на размера и формата на компонентите, използвани за направата му. Традиционните [[Твърд диск|твърди дискове]] са разработени на основата на въртящите се информационни носители, заедно с мотора (шпиндела) вътре в корпуса. В случай, че диска се състои от свързани по между си различни интегрални схеми посредством интерфейсен съединител, то формата на устройството (Размерната спецификация или типоразмерът) може да бъде всякаква, защото вече не се ограничава от формата на въртящите се вътрешни елементи. Някои статични дискове се произвеждат с по-големи шасита, като по този начин могат да бъдат монтирани на стелажи, където да бъдат подредени и използвани едновременно няколко подобни устройства. Това може да се постигне чрез свързването им с една обща шина в шасито и след това могат да бъдат ползвани с един общ съединител.<ref name=":0">„Solid State Storage 101: An introduction to Solid State Storage“. January 2009. Посетен на 9 август 2010.</ref>
Най-често в практиката се прилагат дискове с 2,5-инчова размерна спецификация (най-често използвани при лаптопите). За настолните компютри със слот за 3,5-инчов диск се използва планка, към която се прикрепя по-малкото 2,5-инчово устройство. Други видове форми и размери на статичните устройства могат да бъдат открити при прилагането им в специфични корпоративни проекти. От 2014 г., [[mSATA]] и [[M.2]] размерните спецификации също набират популярност, най-вече сферата на лаптопите.
Ред 71:
За устройства, при които физическите размери са от особена важност, като например [[ултрабук|ултрабуците]] или [[таблет]]ите, се прилагат няколко по-компактни размерните спецификации, специално стандартизирани за флаш-базирани SSD дискове.
Размерната спецификация (типоразмер) mSATA използва физическите параметри на [[PCI Express Mini Card]]. Той е електрически съвместим със спецификацията на интерфейса PCI Express Mini Card, като същевременно изисква допълнителна връзка към хост контролер SATA през същия съединител.
Размерните спецификация М.2, преди време известен като [[Next Generation Form Factor]] (NGFF), е естествен преход от mSATA, използвайки неговото физическото оформление, ставайки по-лесен за използване и по-напреднала размерна спецификация. При създаването си mSATA постави началото при използването на подобна размерна спецификация и съединител, а М.2 е проектиран да максимизира използването на пространството на картата. Стандартът М.2 позволява както SATA, така и [[PCI Express]] статични дискове, да бъдат монтирани върху M.2 модули.<ref>[https://www.sata-io.org/sata-m2-card "SATA M.2 Card"]. The Serial ATA International Organization. Посетен на 14 септември 2013.</ref>
=== Размерна спецификация (типоразмер) от тип диск-модул ===
Диск-модулът ({{lang|en|Disk-on-a-module}}) представлява флаш устройство с памет, което има 40/44-пинов паралелен ATA (PATA) или SATA интерфейс, предназначен да бъде включен директно в дънната платка и по този начин се използва като обикновен [[твърд диск]]. Преобразувателят от флаш към IDE симулира работата на твърд диск, така че диск-модулите могат да бъдат ползвани без допълнителен софтуер или драйвери. Използват се най-често в областта на [[Вградена система|вградените системи]] ({{lang|en|Embedded system}}), които често са внедрени в по-големи системи, подложени на тежки условия, където обикновените твърди дискове просто биха се повредили. Използват се също и при системи с по-малки размери, където компактният размер, ниската консумация на електрическа енергия и ниските нива на шум при функциониране са от голямо значение.
| |||