Милица Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-sr}} => {{lang|sr}} |
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 43:
След смъртта на съпруга ѝ в [[Косовска битка|Косовската битка]] през [[1389]], Милица управлява [[Сърбия]] до [[1393]], когато синът ѝ [[Стефан Лазаревич|Стефан Лазаревич Хребелянович]] достига възраст за вземане на трона.<ref>Vujić, Joakim (2006), „The transformation of symbolic geography: Characteristics of the Serbian people“, in Trencsényi, Balázs; Kopeček, Michal, ''Late enlightenment emergence of the modern 'national idea'', Budapest New York: Central European University Press, стр. 115, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]].</ref> По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на страната в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ [[Оливера Лазаревич|Оливера Деспина]] за съпруга на [[Баязид I]], който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393)<ref>Веселиновић, Љушић (2001)</ref> не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира [[Любостиня]] през [[1390]] и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през [[1393]].<ref name=":0">Gavrilović, Zaga (2006), „Women in Serbian politics, diplomacy and art at the beginning of Ottoman rule“, in Jeffreys, Elizabeth M., ''Byzantine style, religion, and civilization: in honour of Sir Steven Runciman'', New York: Cambridge University Press, стр. 75 – 78, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] [[Уикипедия:Special:BookSources/9780521834452|9780521834452]].</ref>
През [[1397]] тя написва книгата „Молитвата на Майката“ заедно със синовете си в [[Дечански манастир|Дечанския манастир]].<ref>Popovich, Ljubica D. (1994). [http://serbianstudies.org/publications.html "Portraits of Knjeginja Milica"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171123205023/http://www.serbianstudies.org/publications.html |date=2017-11-23 }}. Serbian Studies. North American Society for Serbian Studies. 8 (1 – 2): 94 – 95. [http://serbianstudies.org/publications/pdf/SS_Vol%208_1994_No%201-2.pdf Pdf] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304073721/http://serbianstudies.org/publications/pdf/SS_Vol%208_1994_No%201-2.pdf |date=2016-03-04 }}.</ref> Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.
В дипломатическите преговори със султан Баязид, Евгения и Ефросина пътуват до султанския двор през [[1398]]/[[1399|99]].<ref>Ćirković, Sima M.; Korać, Vojislav; Babić, Gordana (1986). ''Studenica Monastery''. Belgrade: Jugoslovenska Revija. стр. 144. OCLC [https://www.worldcat.org/oclc/17159580 17159580].</ref> През [[1403]], Евгения посещава султана в [[Сяр]], застъпвайки се за сина си Стефан Лазаревич в сложен спор възникнал между двамата ѝ синове и [[Бранкович]].<ref name=":0" />
Ред 62:
== Библиография ==
* Stevanović, Miladin (2005). [https://books.google.com/books?id=weOgAAAAMAAJ Kneginja Milica Hrebeljanović]. Knjiga-komerc.
* Vasiljević, Marija (2016). [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis65%282016%29.pdf "Генеалогије између историје и идеологије: пример порекла кнегиње Милице"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180324160543/http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis65(2016).pdf |date=2018-03-24 }} (PDF). Историческо списание. Белград: Istorijski institut. 65: 79 – 100.
* Веселиновић, Андрија; Љушић, Радош (2001). Српске династије. Нови Сад-Београд: Платонеум. ISBN 978-86-83639-01-4.
| |||