Мустафа I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
John gerge (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м форматиране
Ред 2:
| име = Мустафа I
| име-оригинал = مصطفى أول
| категория = монархсултан
| описание = Султансултан на Османската империя
| портрет = Mustafa 1.jpg
| портрет-описание =
Ред 18:
}}
 
'''Мустафа I''' е 15-ият султан на [[Османската империя]].
'''Мустафа I''' е 15-ият султан на [[Османската империя]]. Роден в [[Маниса]] през 1592 г. като втори син на [[Мехмед III]] от [[Абхазия|абхазката]] му наложница Халиме Султан, той е помилван от по-големия си брат [[Ахмед I]] при възкачването на трона на последния. В разрез със съществувалата дотогава традиция при възцаряването на новия султан да се убиват неговите братя, за да се предотвратят бъдещи претенции за трона и размирици, Ахмед решава да пощади живота на умствено изостаналия си брат Мустафа<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref>. Въпреки това по време на цялото царуване на Ахмед I в продължение на 14 години, Мустафа живее затворен в т.нар „кафез“ – специална клетка в султанския дворец под постоянното наблюдение на стражата, което става причина да заболее психически<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref>.Съдебните лекари смятаха, че след като Мустафа е освободен от затвора в „клетката“,той може да се възстанови, тъй като причината за заболяването е изолацията от обществото.
 
'''Мустафа I''' е 15-ият султан на [[Османската империя]]. Роден в [[Маниса]] през 1592 г. като втори син на [[Мехмед III]] от [[Абхазия|абхазката]] му наложница Халиме Султан, той е помилван от по-големия си брат [[Ахмед I]] при възкачването на трона на последния. В разрез със съществувалата дотогава традиция при възцаряването на новия султан да се убиват неговите братя, за да се предотвратят бъдещи претенции за трона и размирици, Ахмед решава да пощади живота на умствено изостаналия си брат Мустафа.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref>. Въпреки това по време на цялото царуване на Ахмед I в продължение на 14 години, Мустафа живее затворен в т.нар „кафез“ – специална клетка в султанския дворец под постоянното наблюдение на стражата, което става причина да заболее психически.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref>. Съдебните лекари смятахасмятали, че след като Мустафа е освободен от затвора в „клетката“, той може да се възстанови, тъй като причината за заболяването е изолацията от обществото.
През 1617 г. Ахмед I умира и за султан е провъзгласен Мустафа, тъй като е преценено, че ще бъде по-удобен като психически нестабилен за определен кръг влиятелни лица в империята<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref>.След като станал султан, той обичал да прави любимото си нещо,хранеше птици и риби със златни монети.По време на управлението му Той се държеше ексцентрично и си позволяваше такива действия, които никой не е извършил. Например, той можеше с писък да се нахвърли върху везирите на дивана, да откъсне чалмите и да дърпа брадите им или да извика петел, докато решаваха важни въпроси.Ако другите му действия не винаги са били забелязани от хората и придворните, или са били смятани за "святост" на техните господари, тогава тази черта на султана предизвиква възмущение у хората.Само три месеца по-късно е сменен от сина на Ахмед [[Осман II]]. През 1622 г. когато Осман е убит при въстание на еничарите подбудено от Кара Давуд паша съпруг на една от сестрите на Мустафа той е възстановен за кратко на престола до 1623 г.<ref>Colin Imber. ''The Ottoman Empire, 1300-1650: The Structure of Power''. New York: Palgrave Macmillan, 2009, pp. 66—68, 97—99. ISBN 1137014067, 9781137014061.</ref>.Лудия Султан смяташе, че Осман е жив, той се разхожда из двореца в търсене на племенника си, почукал на заключените врати и помоли да го освободи от тежкото му бреме.Цялото краткотрайно царуване на Мустафа беше само пионка в ръцете на придворните. И империята всъщност се управлява от великият везир Халил паша. През септември 1623 г. на престола сяда [[Мурад IV]], а Мустафа отново е затворен в кафез, където прекарва остатъка от живота си. Умира през 1639 г. и дълго време не могат да вземат решение къде да бъде погребан. Тялото му престоява осемнадесет часа, докато накрая е погребано без всякакви почести в [[Света София (Константинопол)|Ая София]]. Причината Мустафа да бъде пощаден е обект на спорове и до днес. Според някои историци Ахмед I е обичал брат си прекалено много и не е искал да прибегне до братоубийство. Друга версия твърди,че когато Ахмед I се възкачил на престола още не е било известно дали ще може да има деца поради крехката му възраст (13 години)
 
== Управление ==
През 1617 г. Ахмед I умира и за султан е провъзгласен Мустафа, тъй като е преценено, че ще бъде по-удобен като психически нестабилен за определен кръг влиятелни лица в империята.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref>
 
След като става султан, той обичал да прави любимото си нещо – хранене на птици и риби със златни монети. По време на управлението си Мустафа се държал ексцентрично и си позволявал такива действия, които никой не е извършвал, като например с писък да се нахвърли върху [[Везир|везирите]] на дивана, да откъсне [[Чалма|чалмите]] и да дърпа брадите им или да извика петел, докато решават важни въпроси. Ако другите му действия не винаги са били забелязвани от хората и придворните, или са били смятани за „святост“ на техните господари, тогава тази черта на султана предизвиква възмущение у хората.
 
Само три месеца по-късно е сменен от сина на Ахмед [[Осман II]]. През 1622 г., когато Осман е убит при въстание на [[Еничари|еничарите]] подбудено от Кара Давуд паша, съпруг на една от сестрите на Мустафа, той е възстановен за кратко на престола до 1623 г.<ref>Colin Imber. ''The Ottoman Empire, 1300 – 1650: The Structure of Power''. New York: Palgrave Macmillan, 2009, pp. 66 – 68, 97 – 99. ISBN 1137014067, 9781137014061.</ref> Лудия Султан смятал, че Осман е жив, разхождал се из двореца в търсене на племенника си, чукал на заключените врати и молил да го освободи от тежкото му бреме.
 
Цялото краткотрайно царуване на Мустафа е само пионка в ръцете на придворните и империята всъщност се управлява от [[Велик везир|великият везир]] Халил паша. През септември 1623 г. на престола сяда [[Мурад IV]], а Мустафа отново е затворен в кафез, където прекарва остатъка от живота си. Умира през 1639 г. и дълго време не могат да вземат решение къде да бъде погребан. Тялото му престоява осемнадесет часа, докато накрая е погребано без всякакви почести в [[Света София (Константинопол)|Ая София]].
 
Причината Мустафа да бъде пощаден е обект на спорове и до днес. Според някои историци Ахмед I е обичал брат си прекалено много и не е искал да прибегне до братоубийство. Друга версия твърди, че когато Ахмед I се възкачил на престола още не е било известно дали ще може да има деца поради крехката му възраст (13 години).
 
== Източници ==