Ал-Адил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп |
м форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност|
'''Ал-Адил I Сайф ад-Дин Абу Бакр Ахмад ибн Наджм ад-Дин''' '''Аюб''' (или '''Ал-Адил I''', {{lang|ar|الملك العادل سيفأبو بكر بن أيوب}}) е пети по ред [[султан]] от династията [[Аюбиди]], управлявал [[Египет]] и [[Сирия]] в периода 1200 – 1218 г. Западноевропейците го наричат и Сайф ад-Дин (меч на вярата), видоизменено в '''Сафадин'''
Той е способен и ефективен администратор и организатор<ref>From Saladin to the Mongols: The Ayyubids of Damascus, 1193 – 1260 by R. Stephen Humphreys, SUNY Press 1977, p. 155</ref> и преди да стане султан оказва решаваща военна и политическа подкрепа на кампаниите на брат си [[Саладин]]. При собственото си управление се проявява като отличен стратег и военен и така запазва целостта и мощта на държавата на Аюбидите, постигнати при Саладин.
Ал-Адил води войни срещу кръстоносците от 1188 до 1191 г. и през 1197 – 8 г. Той поддържа вежливи отношения с християните и по негово време се обсъжда идеята за мирно преотстъпване на Йерусалим на латинците.▼
▲Ал-Адил води войни срещу [[кръстоносците]] от 1188 до 1191 г. и през 1197 – 8 г. Той поддържа вежливи отношения с християните и по негово време се обсъжда идеята за мирно преотстъпване на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] на [[Латинци|латинците]].
След смъртта му през 1218 г. го наследяват тримата му сина: [[ал-Камил]] в Египет, ал-Муазам в Палестина и Трансйордания и ал-Ашраф в Сирия и Джазира<ref>{{Ришар|318}}</ref>.▼
▲След смъртта му през 1218 г. го наследяват тримата му сина: [[ал-Камил]] в Египет, ал-Муазам в [[Палестина]] и [[Трансйордания]], и ал-Ашраф в Сирия и [[Джазира]].<ref>{{Ришар|318}}</ref>
== Източници ==
| |||