Адитивен бял гаусов шум: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{мъниче|далекосъобщения}}
м преработка на увода по англ
Ред 1:
{{без източници}}
'''Адитивният бял гаусов шум''' (съкратено '''АБГШ''', {{lang|en|Additive white Gaussian noise, '''AWGN'''}}) е [[Моделиране (понятие)|модел на шум]] в [[комуникационенТеория канална информацията|теорията на информацията]], прис който влошаванетосе нанаподобява комуникацията е адитивна сумаефекта от широколентов илимножество [[бялСлучаен шумпроцес|случайни процеси]], скоито постоянна [[спектрална плътност]],се изразенисрещат катов [[Ватприрода]]овета. заОтделните единицадуми честотнаимат лентаследните (W/Hz), и [[амплитуда|амплитуди]] с [[гаусово разпределение]].значения:
* '''''адитивен''''' защото се прибавя към всеки шум, който може да е вътрешен за информационната система.
* '''''бял''''' означава, че мощността му е равномерна по цялата честотна лента на информационната система. Аналогията е с белия цвят, съставен от излъчването на всички честоти във [[Видим спектър|видимия спектър]].
* '''''гаусов''''' защото има [[нормално разпределение]] (разпределение на Гаус) по отношение на времето със средна стойност нула.
 
Случайните процеси в природата, които могат да генерират шум, имат най-разнообразни източници: топлинните вибрации на атомите (например [[шум на Джонсън–Найкуист]] в [[Проводник|проводниците]]), [[статичен шум]], термално излъчване от Земята и нагрети обекти или от небесни източници като Слънцето. Централната гранична теорема на [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] гласи, че сумирането на множество случайни процеси ще има [[разпределение на вероятностите]], което клони към нормално или Гаусово.
АБГШ дава прости и гъвкави математически модели, които са полезни за вникване в основното поведение на системата, преди да се разгледат и други явления. Широколентовият гаусов шум възниква в много естествени източници, такива като например топлинните движения на атомите в проводниците (това е топлинния шум или или шум на Джонсън-Найкуист), дробов шум, излъчването на абсолютно черно тяло, излъчване от небесни тела и т.н.
 
АБГШ се използва често при моделирането на [[комуникационен канал]], при който комуникацията се влошава от прибавянето на [[бял шум]] с постоянна спектрална плътност (изразена като [[Ват]]ове за единица честотна лента (W/Hz), и [[амплитуда|амплитуди]] с [[гаусово разпределение]]. Моделът не отчита ефекти като [[Фадинг (електромагнитни вълни)|фадинг]], честотна селективност, интерференция, нелинейност или дисперсия. Този модел дава прост и гъвкав математически начин да се вникне в детайли в основното поведение на дадена система преди да се отчетат и други явления.
АБГШ е един добър модел за комуникационен канал (линия) описващ комуникация до далечния Космос. Този модел не е походящ за наземни комуникационни канали, при които се наблюдава многолъчевост, смущения и т.н.
 
Моделът на АБГШ е полезен при изследване на работата на сателитни и космически комуникационни канали. Той не е добър модел за самостоятелно използване при повечето от наземните далекосъобщения, поради наличието на теренни особености, интерференция и др. Най-често в този случай той се съчетава с добавяне на вторични ефекти като множество алтернативни пътища, интерференция и др.
 
{{превод от|en|Additive white Gaussian noise|1003092373}}
 
{{мъниче|далекосъобщения}}