История на Картаген: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1:
{{без източници|16:31, 18 февруари 2021 (UTC)}}
'''Историята на Картаген''' датира от около [[1200 г. пр.н.е.]] до [[698]] г., т.е. градът има близо две хилядолетна история.
 
След [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]], около 1200 г. пр.н.е. огромна преселническа вълна от т.нар. [[морски народи]] залива западносемитската страна от [[юдейска порта|юдейската порта]] до [[Делта на Нил|делтата на Нил]] в [[Долен Египет]]. Цялата финикийска страна, в това число и двата водещи центъра [[Тир]] и [[Сидон]], са засегнати от разселението на морските народи. От една страна, Древен Египет, загрижен за собствената си съдба, оставя на произвола на съдбата бившите си зависими територии, а от друга - – финикийците получават възможност сами да поемат грижите за оцеляването и бъдещето си. Именно от това време датират първите сигурни сведения за [[финикийска колонизация]] по [[Средиземноморие]]то.
 
Трудно е да се установи откъде идват уменията в корабоплаването на финикийците (предвид характера на [[западносемитска митология|западносемитската митология]]). Като типична финикийска колония първият пунически Картаген не правел никакво изключение от съседните му финикийски колонии и се развивал традиционно както тях. Нещо повече, явно ценейки първенстващата пионерска роля на съседна Утика, Пунически Картаген във външните си отношения и международните договори винаги се изписвал като „Картаген и Утика“, макар западнофиникийската столица да имала несравнимо с Утика международно значение и авторитет.
 
Първият пунически период от историята на Картаген датира предположително от около 1000 г. пр.н.е. до [[146 г. пр.н.е.]], когато след щурм градът е превзет от [[римска армия|римската армия]] под предводителството на [[Сципион Емилиан]]. След пълното му сриване със земята, по изричната воля за това на Римския Сенат земята, на която се е издигал пуническият град е разорана и посипана със сол, а мястото прокълнато от римляните като най-ненавистното на земята. Забранено е строителството вовеки. Въпреки това, след уталожване на страстите в Рим, е приет [[Lex Rubria]], по силата на който се допуска изграждането на първата римска колония извън Италия и в съседство с пуническия град изниква [[Римски Картаген]]. Римският град просъщствува до 698 г., когато е разрушен при [[арабско завоюване на Северна Африка|арабското завоюване на Северна Африка]] и повече не е възстановяван. Римският период от историята на Картаген се разделя на три периода - – до превземането му от вандалите през 439 г., след което градът става столица на [[Кралство на вандали и алани]], като по време на [[Вандалска война|вандалската война]] в 533 г., император [[Юстиниан Велики]] връща владението му за Източната Римска империя. От 533 до края на съществуването си, Картаген е византийски.
 
Днес мястото, където се е издигал античен Картаген, е част от предградията на град [[Тунис (град)|Тунис]]. В периода на своя най-голям разцвет, Пуническият Картаген достига с предградията си близо 700 хил. жители - – точно толкова колкото е имал и Древен Рим по същото време, а Римски Картаген се превръща в третия по-големина и значение град през [[1 век пр.н.е.]] по времето на [[Римска република|римската република]] - – след столицата и [[Древна Атина]].
 
== Извори ==