Инициативата за построяване на паметника е издигната от офицерите от Петричкия гарнизон, от организациите на запасни офицери и подофицери, от местното дружество на [[Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България|Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества]] и Съюза[[Общ съюз на пострадалите от войните в България|Общия съюз на пострадалите от войните]]. На заседание от 9 януари 1934 година е формиран „Комитет за въздигане на паметника“ и към него е учреден „Фонд за постройка на паметник и поддръжка на съществуващите чешми-паметници“. На заседание на Петричкия градски общински съвет е определен окончателният състав на комитета: подполковник Попов, [[Петър Берберов]], свещеник [[Данаил Зердев]], Тома Антикаджиев, [[Атанас Маджаров]], Васил Костенаров и д-р Кирил Дренски. Финансовите средства за построяването на паметника са събрани с волни пожертвования от гражданството.
Паметникът официално е открит на 31 октомври 1937 година по повод 25-а годишнина от освобождението на Петрич.
