Съкровищница на тайни: Разлика между версии

„Съкровищница на тайни“ се отнася към дидактически-философскифилософския жанр.<ref name="evl">[http://feb-web.ru/feb/ivl/vl2/vl2-3282.htm Статья „Низами Гянджеви“] // История всемирной литературы: В 9 томах. – АН СССР, 1983.</ref> Може да се отнесе и към мистично-аскетичното направление.<ref name="esbe">Низамий. Крымский А. Е. XXI. с. 58</ref> Поемата е написана под въздействието на монументалното произведение на голям суфистки поет Санаи (починал през 1131 г.), „Градината на истината“.<ref>{{cite web

Произведението се състои от увод и двадесет глави (беседи) и всяка следваща беседа следва смислово предходната.<ref name="evl"/> Те са илюстрирани с притчи. Всяка глава завършва с апострофа (стилистична фигура на обръщение) към самия поет, при което се използва неговия литературен псевдоним. Съдържанието на стиховете е посочено в заглавието на всяка глава и е написано в типичен [[Омилетика|омилетичен]] стил. Поемата, написана във високовисок [[Реторика|реторически]] стил, не е романтична епична поема, нейната цел е да прекрачипрестъпи ограниченията на придворната светска литература. С тази творба Низами продължава направление, открито от него в персийската поезия на Санаи и продължено от много персийски поети, водещаводещата фигура сред тяхкоито е [[Фарид ад-Дин Аттар|Атар]].<ref name="JTP">JTP de Bruijn. Persian Sufi Poetry, An Introduction to the Mystical – Taylor and Francis (Routledge) 1997 pp. 97 – 98</ref>

Низами проповядва идеалния начин на живот, привличайки вниманието на хора с по-високо социално положение сред Божиите творения към своя читател, пишепризовава същода така и за това, какво трябва дасе мисли човек за своето духовно предназначение на човека. Няколко глави са посветени на отговорностите на владетелите, но като цяло Низами се обръща по-скоро към цялото човечество, отколкото към своя покровител.<ref name="JTP"/>

Първата беседа е посветена на сътворение на [[Адам]] и се развива в съответствие с [[Коран]]а и ислямската традиция. Този, разговоркато обачеразговорът е проникнат с идеи за господството на човека понад материалния светасвят. Втората беседа на поемата е посветена на спазването на правосъдието: Низами съветва владетеля да бъде смирен и да се грижи за духовните блага за постигане на справедливост. В третата беседа се говори за превратностите на живота и трудностите отпо времето, вна което авторът живееавтора. ОсвенПо-нататък това сасе поставениповдигат важните философски въпроси за старостта, връзката между човека и животните и други.<ref name="evl"/>

В „Съкровищница на тайни“ се отразяват суфийските традиции, символи и образи. Низами илюстрира това с образа на роза, закато дапоказва сеначина, възприемепо вкойто идеитетя насе хоратавъзприема от средновековнахората в средновековната Персия.<ref>{{cite web

}}<blockquote>Gol or gul; rose (Rosa L. spp.) and, by extension, flower, bloom, blossom.</blockquote></ref>) воспринимался в представлениях людей средневековой Персии<ref name="Subtelny, Maria">{{cite book |title= Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“ |last=Subtelny |first=Maria |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Dumbarton Oaks |location= |isbn=0884023273/9780884023272 |pages=12 |url=https://books.google.com/books?id=dmclFThar_UC&source=gbs_navlinks_s |accessdate= |quote= }}<blockquote>In a highly evocative tale he relates in the Makhzan al-Asrar („Treasury of Secrets“), the twelfth-century Persian poet, Nizami whose oeuvre is an acknowledged repository of Iranian myths and legends, illustrates the way in which the rose was perceived in the Medieval Persian imagination.</blockquote></ref> В ислямската традиция розата есе свързанаасоциира с пророка [[Мохамед]], койтои това се изразява впо много отношенияначини в религиозни текстове и художественото творчество.<ref>{{cite book |title= Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“ |last=Subtelny |first=Maria |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Dumbarton Oaks |location= |isbn=0884023273/9780884023272 |pages=12 |url=https://books.google.com/books?id=dmclFThar_UC&source=gbs_navlinks_s |accessdate= |quote=}}<blockquote>The association of the rose with Islam’s prophet was expressed in many spiritually and artistically creative ways…</blockquote></ref> Розите, които сасе отглежданиотглеждат в Иран от Древносттадревността<ref>{{cite book |title= Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“ |last=Subtelny |first=Maria |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Dumbarton Oaks |location= |isbn=0884023273/9780884023272 |pages=14 |url=https://books.google.com/books?id=dmclFThar_UC&source=gbs_navlinks_s |accessdate= |quote= }}<blockquote>The antiquity of rose cultivation in Iran … would appear to be confirmed linguistically as well.</blockquote></ref> и са незаменима част от средновековната персийска градина. РозатаТя есе смятанасмята за царствено цвете и е символ на красотата. РозатаВ серамките превръщана вмистичната особенотрадиция, силензапочвайки символот вXII мистичната традициявек, водещарозата началотосе сипревръща от XIIв векособено силен символ, съчетавайкинавлязъл дълбоко в персийската религиозна мисъл и литератураталитература.<ref>{{cite book |title= Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“ |last=Subtelny |first=Maria |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Dumbarton Oaks |location=USA |isbn=0884023273/9780884023272 |pages=15 – 16 |url=https://books.google.com/books?id=dmclFThar_UC&source=gbs_navlinks_s |accessdate= |quote= }}<blockquote>In medival Perso-Islamic culture, and in poetry in particular, which is the finest expression of the Persian creative genious, the image of the rose was employed as a vehicle for a variety of concepts. It became an especially powerful symbol in the mystical trend that, from the twelfth century onwards, permeated Persian religious thought and literary culture.</blockquote></ref> В товаперсийската произведениепоезия Низамиобразът разкривана славея, влюбен в розата, олицетворява стремежа на [[мистик]]а към божественото. В „Съкровищница на тайни“ мистичната символика на розата се разкрива чрез състезание на двама придворни лекари, а ароматът ѝ служи като метафора, както в поемата на Низами, така и в класическите текстове на средновековната персийска поезия.<ref>{{cite book |title= Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“ |last=Subtelny |first=Maria |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Dumbarton Oaks |location= |isbn=0884023273/9780884023272 |pages=19 |url=https://books.google.com/books?id=dmclFThar_UC&source=gbs_navlinks_s |accessdate= |quote= }}<blockquote>Although the tale points primarily to the power of psychological suggestion, what is of significance for our topic is that it is the mysterious nature of scent, and of the scent of the rose in particular, that serves as the metaphorical vehicle in this classic text of medival Persian poetic narrative.</blockquote></ref>