Потребител:Mmm-jun/Пясъчник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 74:
|}
 
Темите и основните послания на седемте приказките са различни и нямат връзка помежду си. Литературните критици предлагат различни интерпретации на тяхното съдържание. Общата представа е, че поредицата на приказките води читателя от тъмното към светлото, от материалното към духовното. Първата приказка, съчетана с черния цвят, порицава похотливосттта. Последната, свързана с белия цвят, завършва с възхвала на чистата и непорочна любов.<ref name="крос">Cameron Cross, [https://riviste.unimi.it/interfaces/article/view/7663/7963 „The Many Colors of Love in Niẓāmī’s ’Haft Paykar:’ Beyond the Spectrum.“] Interfaces: A Journal of Medieval European Literatures, (2), 52 – 96, (2016).</ref>
 
Последната глава на поемата е със заключителен текст, съдържащ поетична възхвала на владетеля и нравоучения за него.<ref name="уилсън"/>
Ред 232:
Редът в царството се възстановява, хазната се напълва, а овчарят, чиято притча отвори очите на шаха е щедро възнаграден. Опасността от на китайското нашествие също отминава – когато вестта за съдбата на везиря стига до хагана, той бърза да изпрати до шаха писмо с извинения.
 
Като поука от досегашния си живот Бахрам осъзнава тленността на материалните ценности. Духовното е това, към което вече се стреми. Той се отрича от седемте си жени, превръща техните замъци в храмове на огъня и се отдава на религиозно служение. Когато навършва 60 години, тръгва на лов, който се оказва последен. Докато неговите придружители гонят газели и онагери, Бахрам търси ''гур'' (на персийски е игра на думи - – онагер/гроб), не и ''аху'' (игра на думи – газела/порок). Пред него изведнъж изкача онагър и той разбира, че ще бъде заведен към своя гроб. Яхнал коня си, Бахрам Гур следва животното до една пещера, влиза в нея и изчезва завинаги.
 
== Издания и преводи ==
Ред 241:
== Източници ==
<references />
[[Категория:Персийска литература]]
[[Категория:Поеми]]