Хирево: Разлика между версии

 

== История ==

Училището в село Хирево е открито през 1890 г. като начално училище с една паралелка и четири слети класа. В началото не е имало училищна сграда, а учениците са се учили в частна къща, която общината е наемала всяка година. През 1894 г. е построена училищна сграда с четири класни стаи, но още през същата година това училище е изгоряло. Обучението е продължило отново в частни къщи до построяването на училище в 1906 г., в което обучението е продължило до 1922 г., когато на мястото на джамията се построява нова училищна сграда. От 1923 г. с откриването на прогимназиални класове училището става основно до 1959 г. (1961 г.), когато поради липса на ученици прогимназиалният курс е закрит и училището става начално, а учениците преминават към основното училище в село [[Сенник (село)|Сенник]]. От 1 септември 1973 г. училището се закрива и всички ученици учат в училището в Сенник.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098771 ИСДА, фонд 503К; Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Хирево, Габровско (1890 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6996 ИСДА, фонд 1092; Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Хирево, Габровско (1944 – 1973); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref>

 

[[Освобождение на България|Освобождението]] заварва Хирево като предимно [[Мюсюлманин|мюсюлманско]] село. Заселилите се в него българи до 1894 г. се черкуват в околните села [[Душево]], [[Сенник|Чадърлий]], Дамяново, [[Градница (Област Габрово)|Градница]]. През 1895 г., в центъра на селото, на мястото на изгорялото училище, е завършен строежът на църквата „Свети Безсребърници Козма и Дамян“, която през същата година е осветена от [[Васил Друмев|Търновския митрополит Климент]].<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098614 ИСДА, фонд 335К; Църковно настоятелство при църква „Св. Безсребърници“ – с. Хирево, Габровско (1895 – 1944); История на фондообразувателя]</ref>

 

Народното [[читалище]] „Светлина“ в Хирево е основано на 10 януари 1910 г. В периода на войните 1913 – 1918 г.<ref>[[Балканска война]], [[Междусъюзническа война]] и [[Първа световна война]].</ref> дейността на читалището замира. През 1925 г. се прави опит да се възстанови читалището, но поради липса на средства и помещения опитът се проваля. Едва през 1928 г., когато се осигурява материална база за читалището, то официално е възобновено с 32 членове. След 1968 г. има отлив от читалищната дейност главно поради миграцията на на младите хора към града.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098656 ИСДА, фонд 251К; Народно читалище „Светлина“ – с. Хирево, Габровско (1910 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6858 ИСДА, фонд 880; Народно читалище „Светлина“ – с. Хирево, Габровско (1944 – ); История на фондообразувателя]</ref>

 

Още преди 1910 г. в Хирево е основано дружество „Зора“, което набавя за общо ползване земеделски инвентар, доставя овощен посадъчен материал, семена, запознава населението с нововъведенията в земеделието, снабдява се с няколко парцела земя, която подготвя за маточник<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/маточник/ Речник на българския език; 2. Маточник] Градина със специално обработена почва, в която се отглеждат фиданки, лозови пръчки и др. за размножаване.</ref> за производство на подложки за облагородени лози. В периода на войните 1913 – 1918 г. дейността на дружеството замира, архивът му се изгубва, а името му се запазва в спомените на по-възрастните хора. Земята и инвентарът се наследяват от потребителната кооперация „Спасение“, която се явява като наследник на дружество „Зора“. [[Потребителни кооперации|Потребителната кооперация]] „Спасение“, село Хирево, се основава на 14 декември 1919 г. от 14 човека, като кредитно учреждение по подобие на кооперациите тип „[[Фридрих Вилхелм Райфайзен|Райфайзен]]“, под наименованието „Хиревско земеделско спестовно заемно сдружение“. Поради големите трудности, свързани с липсата на опитни ръководители и дейността на появилите се в селото лихвари и търговци, дружеството скоро се поставя в невъзможност да работи и след като три години подред взема решения да възстанови дейността си, фактически тя спира напълно. Дейността постепенно се възстановява от началото на 1929 г., когато настъпва [[Голямата депресия|световната икономическа криза]]. През 1931 г. се изменя уставът на дружеството и то се преименува на ''[[Потребителни кооперации|Кредитна кооперация]] „Спасение“''. Дейността се активизира и разширява; през 1942 г. кооперацията започва работа по електрифицирането на селото и от август 1944 г. то е електрифицирано.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098843 ИСДА, фонд 301К; Кредитна кооперация „Спасение“ – с. Хирево, Габровско (1919 – 1944); История на фондообразувателя]</ref> През периода 1948 – 1952 г. кооперацията има наименование ''Всестранна кооперация „Спасение“'', през 1952 – 1958 г. – ''Селкооп „Спасение“'' и през 1958 – 1980 г. – ''Потребителна кооперация „Спасение“''.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=7071 ИСДА, фонд 1245; Потребителна кооперация „Спасение“ – с. Хирево, Габровско (1945 – 1980); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> От 1980 г. Потребителна кооперация „Спасение“ – село Хирево е включена в ''Районната потребителна кооперация със седалище село Градница'' като неин клон, а от 1988 г. преминава към ''Районната потребителна кооперация „Наркооп“ – Севлиево''.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=7156 ИСДА, фонд 1356; Районна потребителна кооперация (РПК) – с. Градница, ГАБРОВСКО (1980 – 1988); История на фондообразувателя]</ref>

 

[[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] в село Хирево се основава на 1 февруари 1951 г. На 1 януари 1959 г. ТКЗС в селата Хирево, Сенник, Дамяново, [[Бериево]], Градница, [[Млечево]], [[Столът]] и [[Душево]] се обединяват в едно стопанство и тези осем стопанства образуват Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „[[Владимир Ленин|Владимир Илич Ленин]]“ – село Сенник. От 1 май 1978 г. стопанството в с. Хирево преминава към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – с. Градница и до 1989 г. поради промени в организацията има различни наименования като подразделение на АПК. От ноември 1989 г. по решение на учредително събрание на стопанството се взема решение да се изгради Колективно земеделско стопанство (КЗС), като с това се прекратява членството на стопанството в АПК – село Градница. През март 1990 г. общото събрание на стопанството взема решение, считано от 1 април 1990 г. стопанството да се преименува в ''Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Хирево''. С решение на Габровския окръжен съд (Д.в. бр. 86 от 23.10.1992 г.) на законово основание ТКЗС – с. Хирево се прекратява и обявява в ликвидация и се определя ликвидационен съвет.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6455 ИСДА, фонд 337; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Хирево, Габровско (1951 – 1958; 1981 – 1995); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ<ref>§ 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на [http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2132550145 Закон за собствеността и ползването на земеделските земи] (обн. – [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)</ref> дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено от регистъра на окръжния съд.