Жан-Жак Русо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
намерих източника на нескопосания превод
Ред 33:
[[Файл:Rousseau Geneve House.JPG|мини|150п|ляво|Родната къща на Жан-Жак Русо в Женева]]
 
Жан-Жак Русо е роден на [[28 юни]] [[1712]] г. в [[Женева]] в семейството на потомствения часовникар Исак Русо (1672 &nbsp;– 1747) и Сюзан Бернар (1673 &nbsp;– 1712), също дъщеря на часовникар. Родът на Русо произлиза от [[Монтлери]] близо до [[Париж]] и се установява в Женева около 1549 година, бягайки от преследванията срещу [[хугеноти]]те.<ref>{{cite book | last = Trousson | first = Raymond | year = 2003 | title = Jean-Jacques Rousseau | publisher = Taillandier| isbn = 284734098X | ref = harv| lang = fr }}</ref> Майката на Русо умира няколко дни след неговото раждане. Жан-Жак Русо има един по-голям брат, Франсоа, който е роден през 1705 година, но изчезва в ранна възраст.
 
Часовникарството е семейна традиция за бащата на Русо, [[Исак Русо]]. Исак последва дядо си, баща си и братята в бизнеса, с изключение на кратък период през който преподава като танц майстор. Въпреки занаятчийския си статус, Исак е добре образован и е любител на музиката. „Женевският часовникар“, пише Русо: „е човек който може да се представи навсякъде“; Парижкият часовникар може да говори само за часовници“.
Ред 43:
Русо не си спомня да са го учили да чете, но докато бил на 5 или 6 си спомня как баща му го окуражавал да обича да чете:
 
{{цитат|''Всяка вечер, след вечеря, четем някаква част от малка колекция от романси (т.е., приключенски истории), койтокоито са били на майка ми. Целта на баща ми беше само да ми се подобри четенето, и си мислеше че тези забавни произведения са предназначени да ми дадат привързаност към него, но скоро се оказахме толкова заинтересувани от приключенията им, че последователно четяхме цели нощи заедно. Понякога сутрин, като чуем лястовиците да пеят на прозореца, баща ми се засрамваше от тази слабост, че плаче, „Ела, ела, нека отидем в леглото, понякога аз съм повече дете, отколкото си ти.''|„Изповеди“, кн. 1}}
 
Четените от Русо действителни истории силно му влияят и той по-късно пише: „Те ми дават странни и романтични представи за човешкия живот, чиито опит и разсъждения никога не ми помогнаха да се излекувам.“ След като приключили с четенето на романи, започнали да четат колекция от древни и съвременни класици, които са оставени от чичо му. От тях му е любима „Животът на Плутарх“ от гръцки и римски благородници, която той чете на баща си, докато той прави часовници. Русо вижда работата на Плутарх като друг вид роман – благородните действия на героите и той мисли да постъпва като тях.